Клайв Касслер - Черно море

— Седнал си… седиш върху бомба! — заекна той. — Неизбухнала?

— Не — отговори Пит с крива усмивка, — тази е атомна.

Военният хеликоптер се спусна ниско над източното крайбрежие на Мериленд, увисна над една празна ваканционна вила и кацна на автомобилната й алея. Екип от сапьори и специалисти по ядрени оръжия изскочиха от двете му страни и се втурнаха към задния двор на сградата. Вилата се издигаше над живописно заливче в Чесапийк на име Хънтингфийлд Крийк с малък пристан във водата. В края му стоеше изоставена руската бомба.

До бомбата беше задействан мощен заглушител на радиочестоти, за да попречи на детонация от подаден от разстояние сигнал. След това екипът оръжейници внимателно проучи оръжието и потвърди, че е активирано чрез задаване на дълбочина. Те преодоляха сензора за водно налягане, разглобиха няколко външни елемента, за да свалят спусъчния механизъм, и накрая обезвредиха трийсеткилотонното оръжие.

В другия край на Чесапийк Пит стоеше на носа на „Лорейн“ и наблюдаваше с доволство как полицейската лодка ги пъди към Балтимор. Цяло ято полицейски лодки се стрелкаше панически насам-натам в опит да отцепи петмилна зона на безопасност около далечния пристан, където Пит беше оставил бомбата.

Риболовният кораб плаваше обратно към река Патапско, където съвсем близо до пристанище Балтимор намериха заседналия „Констълейшън“. Старият тримачтов платноход беше заобиколен от полицейски и пожарни лодки. Мъртвите и ранените бяха свалени от борда, пожарите изгасени и помпите включени, за да изхвърлят нахлулата на различни палуби вода. Пит забеляза, че влекачът „Лорън Бел“ все още е успоредно с мидела на платнохода, а неколцина полицаи проучваха всеки сантиметър.

— Ей, моряко, ще ме вземеш ли на стоп? — чу се вик от палубата на платнохода.

Пит погледна, видя Джордино да му маха от палубата и накара Кенеди да приближи рибарския кораб успоредно на платнохода. Джордино се сбогува с оръдейния разчет, слезе по трапа, спуснат за полицейската лодка, и скочи на борда на „Лорейн“.

Целият беше покрит с изгаряния и натъртвания, но на лицето му сияеше усмивка.

— Трябваше да се досетя, че ще се уредиш с разтоварващ круиз, докато ние останалите си цапаме ръцете.

— Нали знаеш, че ненавиждам ръчния труд — отговори Пит. — Ще се оправи ли „Констълейшън“?

— За сега има еднопосочен билет за сухия док, но ще се оправи.

— Днес екипажът от доброволци помогна да спасим живота на много хора.

— Къде остави бомбата? — попита Джордино. — Опитах се да те последвам, но рулят на влекача беше повреден от нашата стрелба.

— Предполагам и нашият гологлав приятел?

Джордино се усмихна.

— Намерихме тихо заливче от другата страна на Чесапийк — обясни Пит, — колкото може по-встрани.

Джордино погледна към Кенеди, който стоеше зад щурвала.

— Момче, ето това, което сте качили на борда, се казва стрида.

Рибарят само кимна, сякаш просто си беше свършил работата за деня.

Рибарският кораб влезе с вдигнато платно в пристанище Балтимор, чийто вход беше пламнал от многото мигащи полицейски лампи. „Лорейн“ влезе с маневри в празния пристан на бреговата охрана, който беше пълен с официални лица от различните институции по охрана на законността. Когато Пит и Джордино слязоха от кораба и помогнаха на Кенеди да го швартова, на пристана се появиха две черни лимузини. От първата изскочи охраната от тайните служби, а от втората слязоха вицепрезидентът Сандекър и Руди Гън.

— Добра работа, момчета — каза Сандекър през стиснати зъби, впити в една пура. — Току-що научихме, че армейските сапьори са обезвредили бомбата успешно.

— Трийсет килотона — добави Гън — щяха да предизвикат бая шумотевица.

Сандекър погледна Пит.

— Как стигна до извода, че целта е Балтимор, а не Вашингтон?

— Заради Черно море — отговори Пит. — Същите хора използваха експлозиви, за да освободят водородния сулфид, който се съдържа под формата на газ в аноксичните води. През лятото в Чесапийк съществуват подобни условия точно пред пристанището. — Той посочи покрай форт „Макхенри“ към река Патапско.

— Все още не знаем кой точно стои за това нападение — каза Гън и се обърна към Джордино. — Разбрах, че от хората на влекача няма оцелели.

— Точно така — потвърди той.

— Беше същият екипаж от България, част от хората на Манкедо — допълни Пит. — Ана Белова от Европол е погнала човека, който ги финансира. Скоро ще знаем повече.