Клайв Касслер - Черно море

Влекачът се заби в реята и спря на място, а отгоре му се посипаха парчета горящи платна и въжета.

Васко излезе откъм задната част на мостика и бе посрещнат с рев от оръдието, стрелящо от упор. Този път нямаше повреди, но гъст облак бял пушек обгърна влекача. След това Васко видя две привидения да изскачат от облака — двама мъже долетяха на въжета и скочиха на борда, стиснали в устите си саби.

Въжето на Пит го запрати близо до кърмата на „Лорън Бел“. Той падна на краката си и стремително се впусна към двамата оцелели моряци. Единият се бе отпуснал на коляно, за да презареди пушката си, а другият се беше прицелил в оръдейния разчет на платнохода. Правият моряк се обърна и замахна с приклада, но Пит беше по-бърз. Той се наведе, за да избегне удара, и заби сабята в торса на мъжа. Стрелецът залитна към него, Пит отпусна ръкохватката и бутна умиращия настрана. После се хвърли към втория стрелец, преди да е успял да зареди оръжието си.

Този тип беше по-едър от Пит и скочи енергично на яките си крака. Заби приклада в гърдите на Пит и използва инерцията от удара да го повали на палубата. Пит се претърколи и скочи на крака, но отнесе удар с приклада в лявото си рамо. Контрира с дясната ръка и закачи бузата на мъжа, който се замая от удара. Пит стрелна ръце напред и се опита да измъкне пушката от ръцете му.

Подобна битка се разиграваше и зад мостика. Джордино се беше приземил близо до него, изскочи от пушека и видя Васко да се прицелва с друга граната в „Констълейшън“.

Той се хвърли напред и вдигна сабята за мощен замах. Васко го забеляза в последния миг и вдигна гранатомета, за да се защити. Старата сабя се стовари върху металната тръба и острието се счупи в основата на ефеса.

Васко погледна в лицето своя нападател и с шок установи, че е Джордино.

— Отново вие! — изрева той.

— Да не би да си очаквал Червената шапчица? — Джордино замахна с ефеса и го стовари в стомаха на Васко. Той изръмжа и в отговор замахна с гранатомета, стоварвайки го върху главата на Джордино.

Джордино хвърли ефеса настрана и сграбчи гранатомета, завъртя дулото му настрани от платнохода към кърмата на влекача.

Двамата мъже се блъскаха и дърпаха с все сили, за да завладеят оръжието.

— Не си достатъчно силен, джудже такова — подигра се Васко на противника си.

Джордино не отговори, но напрегна всички сили срещу по-едрия си противник, докато Васко не започна да стиска зъби и да криви лице. Джордино беше като скала и напрежението изобщо не му личеше.

Когато осъзна, че губи борбата, Васко стрелна ръката си към пистолетната дръжка и натисна спусъка.

Малката ракета излетя от тръбата, удари кнехтите и клуповете на буксирните въжета на кърмата и избухна с оглушителен трясък.

Реактивната вълна от другия край на тръбата опърли Джордино и временно го ослепи.

Васко се възползва от това. Ритна Джордино в слабините, изтръгна гранатомета от ръцете му и го стовари върху главата му. После замахна широко и яростният удар отхвърли Джордино назад, за да се стовари върху релинга. От сътресението при падането върху палубата той си върна зрението отчасти. Присви очи назад към кърмата, но откри, че е празна.

Пит и другият мъж бяха изчезнали.

Пит чу шума от изстрелването на граната и притисна гръб към кърмата. Гранатата се взриви на по-малко от шест метра от него. Взривната вълна го прехвърли през релинга и можеше да го убие, ако не беше човешкият му щит. Бяха все още вкопчени със стрелеца и по-едрият мъж пое шрапнела и главното сътресение от взрива.

Двамата се стовариха заедно във водата, но хватката на другия отслабна. Пит го пусна, борейки се с вълната от болка и объркване, която го заля. Ушите му звъняха, а в дробовете му сякаш не беше останала и глътка въздух. Усети, че се дави. Протегна крайници и зарита, надявайки се, че ще може да излезе на повърхността. Един дълъг предмет се плъзна над тялото му. Той протегна ръце и се хвана за него. Беше буксирното въже и то го изкара за секунди на повърхността. Пит едва успя да си напълни гърдите, когато тежкото въже отново потъна и го повлече надолу.

Сетивата му започнаха да се събуждат и той се закатери по въжето първо бавно, а после все по-бързо. Изтегляйки се с ръце, отново се озова на повърхността и се оказа съвсем близо до черната баржа. Погледна през рамо. „Констълейшън“ и влекачът бяха на стотина метра нагоре по реката. Баржата дрейфаше свободно и той с нея.

Васко, който стоеше пред рулевата рубка, хвърли настрана гранатомета и огледа повредената кърма. Когато димът се разпръсна, видя, че буксирното въже се е откачило от кнехтите и се е плъзнало във водата. Баржата беше свободна и той не можеше да направи нищо. Известно време гледа как баржата дрейфа към средата на Патапско. Все още беше в района на мъртвата зона, а водата беше достатъчно дълбока за неговата цел.