Клайв Касслер - Черно море

Дървеният боен кораб беше изпреварил влекача, излагайки мъжете на кърмовата палуба на обстрел. Куршумите отнесоха релинга и парчета от палубата, докато разчетът бързаше да презареди оръдието.

— Този път ще използваме шрапнел — обяви Джордино, докато натикваха в дулото следващия снаряд.

Когато започнаха да избутват оръдието към релинга, един от разчета падна на земята с вик:

— Улучен съм!

Пит извъртя оръдието към кърмовата палуба на влекача и произведе втори изстрел. Шрапнелът беше пълен с оловни топчета, които след излитането от оръдейната цев се разпръснаха като огромен облак сачми. Платноходът беше твърде близо, за да може изстрелът да покрие голяма площ, но съсредоточеният огън улучи единия от екипажа и го уби на място.

Васко презареди ерпегето и изстреля друга граната, този път по-добре прицелена. Тя профуча над главата на Пит и улучи бизанмачтата на десетина метра зад гърба му. Целият кораб потрепери, а треските и шрапнелът се посипаха по оръдейния разчет. Взривът запали бизанмачтата, а след нея лумнаха въжетата и платната, бълвайки пламъци към небето.

Пит се опита да събере разчета за още един изстрел, докато виковете на ранения и мъжете, които се опитваха да загасят пламъците, се сляха в кресчендо.

— Последният снаряд — предупреди Джордино. Той вдигна дванайсетфунтов плътен снаряд, предназначен за по-малко гладкоцевно оръдие.

Пит се втренчи яростно във влекача.

— Давай!

Оръдието беше избутано напред и прицелено назад над кърмата, защото „Констълейшън“ беше изпреварил доста влекача. Пит се прицели в човека, който стреляше от кърмовата палуба. Точно когато дръпна кожения ремък, корабът се разтърси, а откъм трюма се чу стържене. Оръдейният изстрел пропусна целта, а мъжете около оръдието изпопадаха на палубата.

— Заседнахме! — извика един от екипажа. — Пазете се от бизанмачтата!

Сътресението от рязкото спиране отвори пукнатина във вече повредената мачта. Тежката греда се пречупи ниско над палубата и се наклони наляво. Такелажът се изпокъса, а горящото платно се свлече, докато мачтата падаше настрани и рухваше върху релинга откъм левия борд. Платното и въжетата изплющяха върху повърхността, а рейте се забиха във водата. Сега пламъците лумнаха в нова посока — нагоре.

Сред хаоса Пит чу вик, че капитанът е повален. В подножието на бизанмачтата намери ранения Валеро проснат възнак. Неколцина от доброволците се грижеха за него. Раната му беше от осколките на гранатата и Пит видя, че не изглежда добре.

Водачът на групата доброволци го погледна с изцъклен поглед.

— Как се справи платноходът?

— Великолепно!

— Спрете ги! — каза мъжът, после затвори очи.

— На всяка цена — отговори Пит. — Никога няма да забравя това, което направи.

Обърна се към релинга и с изненада видя влекача да ги наближава. Първият оръдеен изстрел беше повредил руля и хидравликата му. Неконтролираният рул се бе завъртял обратно в централно положение и сега влекачът продължаваше по своя първоначален курс.

Пит зърна Васко в рулевата рубка, който се опитваше да завърти безрезултатно щурвала.

Влекачът, който напредваше успоредно на „Констълейшън“, мина под падналата бизанмачта и се блъсна право в долната рея. Реята се строши във водолинията, но тъй като влекачът продължи напред, останалата част от мачтата се плъзна по палубата му и се заби в рулевата рубка. Влекачът заблъска срещу реята, но трябваше да се справи с цялата тежест на заседналия платноход и тъй като баржата тежеше отзад, спря на място.

Пит видя две въжета да висят от горната рея край релинга и веднага оцени явилата се възможност. Втурна се обратно към оръдейния разчет.

— Бързо, заредете двоен заряд барут и стреляйте.

Той грабна една от извитите саби, които беше качил от оръдейната палуба, и подаде другата на Джордино.

— Какъв е планът? — попита неговият приятел.

— Следвай ме — отговори Пит. — Ще го вземем на абордаж!

Васко погледна през разбития прозорец на мостика и изпсува. Влекачът беше завил встрани от плитчините и продължаваше нагоре по реката към нос Уагнър — точно там искаше да отиде. Щеше да накара някого от екипажа долу да поеме ръчното управление на руля, докато не стигнат местоназначението си. После щяха да освободят баржата и да избягат. Единственият проблем беше музеен експонат, който плаваше пред тях.

Поне оръдието на „Констълейшън“ вече не стреляше. Не знаеше дали гранатите или бушуващите на кораба пожари го бяха накарали да млъкне. За да е сигурен, Васко отиде до задната част на мостика и презареди гранатомета. Вдигна го, за да се прицели, и с шок установи, че платноходът е заседнал и се намира право пред носа на влекача. Васко се хвърли към щурвала на „Лорън Бел“, за да избегне бизанмачтата, но той се въртеше свободно в ръцете му.