Клайв Касслер - Черно море

Той стъпи на мостика и почувства, че „Лорън Бел“ започна да се движи. Свободен от баржата, влекачът беше събрал достатъчно сили да мине покрай мачтата и реята на „Констълейшън“. Васко погледна покрай платнохода и плъзна очи по високите сгради на Балтимор, сетне отиде при сандъка с оръжията. Извади чантата с радиопредавателя, свързан с експлозивите на борда на баржата.

Джордино отвори очи на палубата и видя стена от пламъци. Гореше платното, откъснато от покрива на мостика на влекача, минаващ под падналата мачта. Антената на покрива закачи част от горящото платно и стовари завеса от брезент отстрани на рулевата рубка.

Джордино седна и видя „Констълейшън“ да изостава. Двама от оръдейния разчет се бяха надвесили над релинга и оглеждаха влекача.

Джордино извика на мъжете:

— Хвърлете ми няколко торбички барут.

Доброволецът на име Йейтс изчезна за малко и се върна при релинга с три торбички черен барут. Ловко ги хвърли над водата и цилиндрите от алуминиево фолио паднаха до Джордино. Той грабна два и ги запрати в основата на вратата към мостика. Минута по-късно Васко прекрачи прага.

В ръцете си носеше радиопредавателя. Насочи го към дрейфащата баржа и натисна бутона за предаване на сигнала. След секунда от кърмата на баржата се чуха два приглушени взрива, съпровождани от малки облачета сив дим. Васко се усмихна, без да обръща внимание на мъжа във водата, вкопчен в буксирното въже на баржата.

Обърна се и забеляза Джордино, седнал близо до релинга, който го гледаше злобно със сардонична усмивка.

— Джудже, още ли си тук? — попита Васко.

— Минах да се сбогуваме.

— За мен ще е удоволствие — Васко се наведе в рубката, за да остави предавателя и вместо него взе зареден автомат.

Когато се обърна, Джордино със зъби разкъса третия цилиндър и го хвърли в краката на украинеца.

Васко погледна надолу объркан и в този момент пътечката от разсипан барут се подпали от горящото платно и се стрелна с пращене към торбичките в краката му. Не му остана много време за гледане.

Взривът отекна в корпуса на платнохода и отново обгърна влекача в облак бял пушек.

Когато димът се разсея, Джордино се приближи към разбитата рулева рубка.

Васко лежеше на палубата с откъснати крака, а в гаснещите му очи беше изписан шок.

Джордино го изгледа без съчувствие, след това изстреля за последно:

— Може да ми казваш Ал.

Погледа го как умира и отиде на кърмата на влекача. Надолу по реката видя дрейфащата баржа да се отдалечава. Висок чернокос мъж излезе от водата, изправи се и му помаха от носа на своята атомна колесница.

Пит беше все още във водата, когато чу приглушените взривове откъм кърмата на баржата. Той се издърпа по въжето, претърколи се през релинга и се озова на борда й, опитвайки се да нормализира дишането си. Докато се изправяше на крака, усети лек диферент [42] Ъгъл на отклонение на корпуса на съда от хоризонтала. — Б. пр. към кърмата.

Той отиде при люковете на трюмовете. Всеки от четирите отвора беше покрит с лек капак от фибростъкло. Отвори първия и откри руската атомна бомба РДС-5, лежаща безопасно на голям палет. След това провери останалите три трюма. Всички бяха празни, като се изключат един ръждясал варел и няколко вериги във втория трюм и водовъртежът от надигаща се вода в четвъртия. Пит предположи, че на баржата й остават по-малко от петнайсет минути на повърхността.

Той се върна при първия трюм и се спусна вътре, за да огледа оръжието. РДС-5 беше леко издута в средата, широка метър и петдесет и около три и седемдесет дълга. Опашната й част завършваше с кръг и криле. Гладката й черна обвивка се нарушаваше от издигнат панел към края на опашката. Пит надникна в покрития със стъклен капак панел и установи, че бомбата е жива. Светеха множество цифрови дисплеи, на които бяха изписани числа. До панела от корпуса на бомбата стърчеше малка шайба — прост уред за задаване на дълбочина. Той отново погледна панела. До два от дисплеите имаше надписи: на единия пишеше „настояща дълбочина“ и показваше нула, а на другия — „дълбочина на взривяване“, и показваше седем метра и половина.

Пит беше обзет от ужас. Дори Джордино да беше ликвидирал Васко, това вече нямаше значение. На бомбата беше зададено да се взриви на дълбочина седем и половина метра. Когато баржата потъне, бомбата щеше да избухне — това беше простата зависимост. Пит се замисли дали да не разбие панела или уреда за задаване на дълбочина, но се страхуваше, че е програмирана да избухне при подобна намеса.