Клайв Касслер - Черно море

— Ако са украински бунтовници, мога да ти кажа, че са направили голяма грешка — каза Сандекър. — Президентът е гневен и готов да поиска от Конгреса да отпуснат повече пари и оръжия за украинското правителство.

— Може би точно това е била целта им — подхвърли Пит.

— Какво искаш да кажеш? — попита Гън.

— Първо, направен е опит да бъде нападнат Севастопол с американски кораб. Второ, американски самолет е взривен, когато разтоварва хуманитарна помощ за Украйна. Накрая има нападение срещу САЩ под маската на проруски украински бунтовници. На мен ми се струва, че някой се опитва да предизвика война.

— Или да изрита руснаците от Източна Украйна — каза Гън.

— Може би са по-умни от всички нас. — Сандекър заоглежда пурата си. — Както и да е. Президентът иска да ви изкаже своята лична благодарност за това, че спасихте страната. — Той посочи лимузините. — Сега е в Кемп Дейвид и очаква да се срещне с вас.

— Моля те, благодари на президента от мое име, но точно сега не мога да се срещна с него — каза Пит.

— Отказваш на президента? Защо? Какво да му кажа?

Пит кимна към „Лорейн“.

— Кажи на президента, че не мога да дойда, защото дължа на ловеца на стриди от залива Чесапийк една много голяма и много студена бира.

Съботното утро на 22 април в Гибралтар беше ясно и слънчево. Туристите, които вече изпълваха пролетните тротоари, започнаха да търсят сянка, когато пред сградата на бившата Англо-египетска банка спря такси. Мансфилд отвори вратата за Мартина и един як мъжага от руското посолство в Мадрид, отбелязвайки наум няколкото военни камиона, спрени по-надолу по улицата. Когато последва останалите вътре, замръзна сред навалицата британски военни, които кръжаха из фоайето.

Не войниците го накараха да провери оръжието в кобура, който носеше под сакото си, а множеството познати лица, които се бяха струпали около управителя на банката — Дърк, Самър, Пърлмутър, Трехорн, Хокър, и всички се бяха вторачили в него, все едно беше закъснял за рождения ден на най-близкия си приятел. Все още никой не бе проговорил, нито охраната на банката бе извикана.

Най-накрая управителят прекоси фоайето и се здрависаха.

— Господин Романов, радвам се да ви видя отново.

Под очите на управителя имаше черни кръгове. Носеше същия костюм като вчера, само че малко по-измачкан. Мансфилд забеляза обаче още нещо — вчерашната набиваща се на очи нервност на Финли сега отсъстваше напълно.

— Добро утро, господин Финли. Мога ли да ви представя Александър Водоков от руското Министерство на външните работи.

Пълничкият адвокат пристъпи напред и разтърси ръката на Финли.

— Аз представлявам Руската федерация и искам да заявя официално нашите претенции върху един депозит, съхраняван в тази банка. — Той извади официалното искане, подписано от посланика.

— Може ли да посочите номера на сметката?

— Не, но мисля, че вие знаете за този депозит. Голяма сума в златни кюлчета, депозирани в Англо-египетската банка през март 1917 от името на цар Николай II.

— Протоколът изисква представянето на някакви доказателства за подобен депозит — обяви Финли, без да му мигне окото.

— Златото е било депозирано от Кралския военен флот чрез КНВ „Сентинел“ от името на Руската империя като част от Петроградския договор.

— Имате ли копие от този договор? — попита Финли.

Водоков зарови из дипломатическото си куфарче и накрая извади два листа, хванати с телбод.

— Това е подписано копие.

Финли взе листовете.

— Моля да ме извините. — Той мина зад стъклото на касата, отиде при копирната машина и изкопира два комплекта. Заключи единия в чекмеджето на бюрото на касиера, а другия подаде на един помощник, преди да се върне при Водоков.

— Като представител на банка „Барклис“, държател на депозита, за който стана въпрос, трябва със съжаление да ви информирам, че претенциите на Руската федерация за собственост са прекратени. — Той върна договора на дипломата.

Мансфилд пристъпи към него.

— Какви ги приказвате?

— Документът е пределно ясен дори за моя руски — отговори Финли. — В документа се казва, че британците трябва да съхраняват активите до възстановяване на императорската корона или следващата стогодишнина от възшествието на първия Романов на престола — което настъпи първо.

— Дайте да видя. — Мансфилд издърпа договора от ръцете на Водоков и плъзна очи по условията.