Клайв Касслер - Черно море

— Златото на Романови, за да бъдем точни — каза Финли, отговаряйки на подхвърлянето на Самър.

— Донесено е тук, за да може Английската банка да отрече, че го притежава? — попита Трехорн.

— Така мисля. Златото е изнесено от Русия и е прехвърлено на КНВ „Сентинел“ при пълна секретност. „Сентинел“ го докарва тук за временно съхранение, в очакване на превозването му в Англия. Обаче се случват две неща. Общественото недоволство в Петроград нараства и се стига до абдикацията на царя. А „Сентинел“ е потопен само ден след като е докарал златото тук. Онези, които в Англия са знаели за договора, са сметнали, че корабът е потопен заедно със златото. Управителят на Англо-египетската банка и представителят на Английската банка за региона сключват сделка да запазят златото тук в очакване политическото положение в Русия да се изясни. — Той поклати глава. — Казаха ми, че представителят на Английската банка загинал, когато корабът, на който плавал, за да се върне в Англия, бил торпедиран.

Трехорн потърка брадичката си.

— Значи и Английската банка не е била наясно?

— Допреди две седмици, когато съобщихме на гуверньора и поискахме да осигури транспорт и охрана.

— Кой друг е знаел? — попита Самър.

— На практика никой извън Гибралтар. Говори се, че премиерът и кралицата били шокирани от новината. Разбира се, те се надяват съществуването на златото да бъде запазено в тайна.

— Трудно в днешно време — поклати Дърк глава. — Къде ще го закарат?

— Армията ще го транспортира до летището и оттам с военен самолет до Лондон. Ще бъде складирано в правителственото хранилище за злато в центъра на Лондон под улица „Треднийдъл“.

Самър погледна към Финли:

— Откъде знаехте, че днес е денят?

— В архива ни имаше копие от проектодоговора, така че знаехме много добре кога изтича срокът. Можете да си представите моя шок, когато вчера в банката се появихте вие, а след вас — руснаците.

— Мда — усмихна се Трехорн, — измъкнахте се на косъм.

— Нищо не знаете — въздъхна Финли.

— Не сте имали подписано копие на договора, нали? — попита Пърлмутър.

— Точно така — кимна банкерът. — Докато руснаците не ни донесоха подписания екземпляр, нямахме правно основание. Сега вече имаме доказателство за законността на договора. Британското правителство трябва да ви благодари за това.

— А останалите клаузи от договора? — попита Дърк.

— Ще предяви ли претенции британското правителство за правата си върху полезните изкопаеми?

— Кой може да каже? Ако някога тези права бъдат признати, Британия ще стане най-богатата нация в света. Предполагам обаче, че руснаците по-скоро биха ни обявили война. Вероятно въпросът ще бъде заметен под килима в името на дипломатическата тайна. Жалко за вас.

— Защо? — попита Самър.

— Защото съм сигурен, че в другия случай кралицата щеше да ви направи всички почетни рицари.

— Рицари? — удиви се Трехорн. — Боже, това наистина щеше да е страхотно.

Самър поклати глава при тази мисъл.

— Можем ли да видим златото?

— Разбира се. — Финли ги въведе в клетката и спря до един от сандъците. Вдигна капака и пред тях лъснаха блестящите жълти кюлчета, които си приличаха като две капки вода с онова, което Самър беше намерила в „Кентърбъри“. Финли извади едно и им го подаде, за да може всички да му се полюбуват.

— Има и един-два сандъка с необработени скъпоценни камъни — изненада ги той.

Самър последна подържа кюлчето и когато го връщаше на Финли го изтърва. Тежкото кюлче иззвънтя, когато падна на пода.

— Извинете, господин Финли, но не всеки ден ми се изплъзват милиард долара.

— Права сте. — Той вдигна кюлчето. — Мога да си представя вашето разочарование след дългото и трудно преследване на златото.

— Вярно, че ми струва няколко безсънни нощи — отговори тя.

Когато се упътиха обратно към фоайето, забеляза, че Дърк се усмихва.

— Като се имат предвид обстоятелствата, си странно щастлив.

— Точно си мислех какъв късметлия съм.

— Късметлия? Направо си скъсахме задниците от бачкане, за да намерим златото, а то през цялото време си е лежало в банката. Беше и си остава голяма тайна. Къде е късметът в тази история?

— В тайната. Така няма да ми се наложи до края на живота си да те наричам дейм Самър.

От прозореца на наетия апартамент Мартин Хендрикс наблюдаваше как холандски полицаи нахлуват в оградената му резиденция малко по-надолу по улицата. Ако беше гледал по-внимателно, щеше да забележи, че една чернокоса българка ръководи нахлуването.