— Вие познавате руската история по-добре от мен — продължи Финли — но аз мисля, че Михаил I е първият руски цар от династията Романови. Историята казва, че е бил коронясан на двайсет и втори юли 1613 година. Боя се, че споменатата при подписването на договора през 1917 г. стогодишнина изтече току-що, днес на обяд, както се посочва в документа. — Той погледна към часовника на стената. — Активите вече са собственост на британското правителство, което взе мерки да влезе във владението им.
Той махна към войниците из фоайето. Мъжете бяха започнали да се подреждат, образувайки въоръжен кордон, който излизаше навън през входната врата с изключение на двама едри военни, които последваха Финли в отворения трезор. Скоро войниците се появиха отново, носейки малък, но очевидно тежък дървен сандък, който изнесоха през входната врата. Качиха го на един от военните камиони, който сега беше паркирал отпред, след това се върнаха за следващия.
След като изгледа сцената, дипломатът избухна:
— Това е възмутително! — изкрещя той на Финли. — Моето правителство ще изрази официален протест! — После се обърна към Мансфилд. — Защо не съобщихте по-рано?
— Защото разбрахме за това едва вчера късно следобед.
— Това със сигурност ще предизвика репресивни мерки! — Водоков изхвръкна от банката, вдигна ръка, за да спре такси и изчезна надолу по улицата.
Мансфилд се подсмихна, докато гледаше как дипломатът си тръгва, след това се приближи към Самър и останалите.
— Поздравления за добре свършената работа — каза той. — Как казвахте вие американците: ден по-късно е долар по-малко?
— В случая доларите по-малко са два милиарда — отговори Самър.
— Явно ще се наложи да останем с празни ръце.
— Вие би трябвало да се озовете зад решетките — избухна Хокър.
— Е, майоре, това не подхожда на западния рицарски дух. — Мансфилд се поклони леко. — Сбогом. — Обърна се и бавно излезе от банката, без повече да поглежда назад.
Мартина го последва навън, поклащайки глава на показаното от него безразличие.
— Провалихме се с трясък — каза тя, — а теб не те е грижа за гнева на Москва? Водоков е прав. Със сигурност ще има репресии.
Мансфилд вдигна рамене, докато минаваха край военните камиони.
— Скъпа другарко, пред себе си виждаш оцеляващ. Просто докато избухне следващата криза в разузнаването, ще избягвам Москва, а тогава тази случка вече ще е забравена.
— А директорът на „Чуждо разузнаване“?
— Царе, президенти и директори идват и си отиват, но Виктор Мансфилд винаги ще бъде в декадентския Див запад, за да се бори за Майка Русия. — Той я хвана под ръка. — Какво ще кажеш да пийнем по нещо някъде?
Строгата агентка го изгледа смутено, но накрая кимна:
— Така да бъде.
Пърлмутър гледаше как двойката бавно се отдалечава.
— Той със сигурност разбира нашия начин на мислене. Вече няма смисъл да бъде арестуван.
— Тукашните му дни като агент под прикритие свършиха — каза Хокър. — Мисля, че това е най-важното.
Дърк поклати глава.
— Още ми се иска да му изпратя сметката за повредената ни подводница.
Финли се приближи към групата с енергични крачки.
— Може ли сега да ви покажа пещерата „Нелсън“?
— Направете го, моля — усмихна се Самър.
Финли ги поведе през огромната стоманена врата в трезора. Той беше построен в естествена пещера, като строителите бяха добавили само бетонна заливка на пода и рамката за вратата. Сводестите варовикови стени и таван се простираха на близо петнайсет метра в хълма.
— Испанците са наричали това място пещерата Ла Боведа — каза Финли. — През 1805 е прекръстена на пещерата „Нелсън“, когато известен брой загинали в Трафалгарската битка моряци са докарани тук, преди да бъдат погребани. Когато през 1887 г. Англо-египетската банка купува имота и построява сградата, включваща пещерата, почти всички са забравили, че е била наречена „Нелсън“.
— Много умен начин да си направиш трезор — отбеляза Пърлмутър.
— Вероятно са искали да направят икономия от строителните работи — допълни Трехорн.
— Сигурно сте прави. — Финли почука с кокалчетата на пръстите си по стената. — Варовиковият слой е дебел най-малко девет метра, така че със сигурност мястото е напълно безопасно за съхраняване на пари.
— Или руско злато — подхвърли Самър.
Финли ги преведе покрай няколко редици депозитни кутии, голям сейф за налични пари и накрая се озоваха пред голяма метална клетка в задната част на трезора. Старата метална врата беше отворена, а вътре се виждаха струпани един върху друг дървени сандъци от отминала епоха. Двамата войници бяха вътре и вадеха поредния сандък, а после се промъкнаха покрай групата.
Читать дальше