Марк Хименес - Обвинена в убийство

— С пълни социални осигуровки. Все пак ще работиш за федералното правителство.

— Никога не съм бил на служба със социални осигуровки. То вярно, че аз никога не съм имал истинска работа.

— Е, сега ще имаш.

— Ако те одобрят.

— Има една малка пречка.

— Двамата сенатори републиканци? На твое място не бих бързал да се радвам на социалните си осигуровки. А какво ще стане с клиентите ни?

— Гражданските искове са федерални дела и се гледат от федерални съдии.

Скот зае мястото си зад бюрото, облегна се назад и вдигна крака на плота. Боби седна срещу него. И двамата мълчаха, замислени за професионалното си бъдеще. Погледът на Скот неусетно се зарея навън, към блесналите небостъргачи на Далас, които приличаха на цветен рекламен плакат в рамката на прозореца. За пореден път те намигваха подмамващо на Скот Фени. Но беше ли той готов да се върне в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, или щеше да предпочете съдийския стол във федералния съд? Милион или 169 000 годишно? Управляващ съдружник във „Форд, Фени“ или съдия Фени?

— От теб ще стане добър съдия, Скоти.

— Благодаря ти, Боби. Та… какво искаше да ми кажеш?

— Ъъъ… аха!

Челюстите на Боби яростно замачкаха дъвката. Той изпусна шумно въздуха от дробовете си.

— В Галвестън е станало убийство и… тя е арестувана по обвинение, че го е…

— Коя тя?!

Боби отвори уста да отговори, но в този момент телефонът на Скот иззвъня. Той вдигна пръст, притисна слушалката до ухото си и каза:

— Скот Фени.

Чу тежка въздишка, или по-скоро хлип, и един познат глас, който не че чувал от двайсет и два месеца, каза:

— Скот… Ребека е. Имам нужда от теб!

Щяха да прекарат лятната си ваканция на остров Галвестън.

В понеделник сутринта Скот не мислеше за „Форд, Фени“, а още по-малко за съдийското място. Мислеше единствено за Ребека Фени. Бившата му съпруга се намираше в окръжния арест на Галвестън, обвинена в убийството на Трей Ролинс.

Скот пътуваше с джетата по междущатската магистрала 45, прекосявайки Източен Тексас. На седалката до него седеше Консуела и мълвеше молитви, като потракваше с броеницата си. Консуела изпитваше смъртен ужас от магистралите на Тексас. Отзад Бу и Шами гледаха „Хана Монтана“ на портативния плейър, а малката Мария спеше в бебешкото столче между двете. В огледалото Скот виждаше синята тойота приус на Боби и Карин, а зад нея — черния додж чарджър на Луис, в който пътуваше и Карлос.

— Божичко, мистър Фени, какво е това? — Шами сочеше през левия прозорец към двайсетметровата бяла статуя на мъж, която се извисяваше над магистралата като гигантски пътен полицай.

— Това е Сам Хюстън. Бащата на Тексас.

— А ти знаеш ли, мистър Фени, че Сам Хюстън и една банда бели са откраднали Тексас от мексиканците?

В пети клас освен за секса явно учеха и за Сам Хюстън.

— Чувал съм нещо такова.

— Нашата учителка каза, че сега мексиканците си връщат щата, като всичките се преселват тук.

— Какво е това? — попита на свой ред Бу.

Намираха се в Хънтсвил, град на сто и десет километра на север от Хюстън, който се славеше с две забележителности — статуята на Сам Хюстън и щатския затвор. В огледалото Скот видя как Бу се взираше с любопитство в печалните тухлени сгради, заобиколени от високи телени мрежи и охранявани от въоръжени пазачи в кули на всеки ъгъл. В такива сгради зад такива телени мрежи щатът Тексас държеше своите 155 000 затворници.

— Затвор — отвърна Скот.

В огледалото за обратно виждане Скот проследи как Бу изви глава назад и остана загледана в очертанията на затвора, докато се загубиха в далечината. После се обърна напред. Лицето й беше пребледняло. Скот се досети, че мисли за майка си. Убийството бе отразено в новинарските емисии на телевизиите в петък и събота вечер и по всяка вероятност оттогава се превърташе из всички кабелни мрежи; добре поне, че семейство Фени нямаха кабелна телевизия. Той беше казал на Бу за майка й, но поне бе успял да я предпази от най-страшното.

— Мама в такова място ли е?

— Не — отвърна той. — Това е затвор, а тя е в ареста.

— Каква е разликата?

— Разликата е, че от ареста все още мога да я отърва.

Ребека го бе напуснала заради друг, по-млад мъж, който й бе предложил онова, което той не бе успял да й даде. Скот Фени я бе разочаровал. Сега, две години по-късно, тя се нуждаеше от нещо, което само Скот Фени бе в състояние да й предложи: правна защита срещу обвинение в убийство. И този път той нямаше да я разочарова.