Марк Хименес - Обвинена в убийство

Съдията му се усмихна лукаво.

— Ако не си чувал, Скот, аз съм жива легенда в правото. — Костеливият показалец посочи телефона на бюрото. — Мога, ако искам, да позвъня на президента и той ще ми вдигне. И няма как да не удовлетвори последното желание на една жива легенда, макар и умираща. А пък на нашите сенатори републиканци им е необходим подписът му върху скапаните им закони, за да бъдат преизбрани — нещо, което за тях е далеч по-важно от личността на федералния съдия в Далас.

— Но самият аз не съм сигурен дали ставам за федерален съдия…

— Ставаш, разбира се! Та ти притежаваш единствената необходима квалификация!

— И коя е тя?

— Човечността.

— Но…

— Един ден ще станеш на моите години, Скот, и ще се изправиш пред смъртта. Тогава ще погледнеш назад и както правя аз сега, ще поискаш да оцениш преживяното. Ще се запиташ дали си е струвало, дали светът с нещо е забелязал присъствието ти. Това е важно за един човек.

През последните две години Скот на собствен гръб се бе убедил, че онзи, който съди собствения си живот, е най-строгият съдия.

— Ако ти не наследиш поста ми, Скот, ще го заеме някой юрист политик. И той ще бъде безогледен кариерист, човек, който не би взел трудните решения, полагащи се на един съдия от страх, че те могат да навредят на политическата му кариера. Няма по-опасно животно от амбициозния съдия.

— Ваша светлост, аз…

— Назначението е до живот, Скот. Цял живот ще ти плащат, за да помагаш на… как ги нарече твоите клиенти?

— Заплюти в лицата.

— Именно. На заплютите в лицата. Би могъл да хванеш оня, който ги е заплюл, за яката и да му дадеш да се разбере в съдебната зала. И от това животът им да стане поне малко по-хубав… или по-малко несправедлив. А и ще живееш добре: гарантирана заплата, пенсия, здравна застраховка. Ще се гордееш със себе си, Скот, а и ще можеш да се погрижиш за двете момичета.

Съдията се облегна назад и изпусна въздуха от дробовете си, видимо изтощен от усилието. Скот имаше болезненото чувство, че сякаш ще загуби свой роднина. Ако за него Дан Форд бе строгият втори баща, Сам Бъфорд беше любимият дядо. Не че съдията би се радвал на роднинска връзка с бившия началник на Скот.

— Мярнах Дан Форд в съдебната зала. Може би се опитва да те подмами обратно във „Форд, Стивънс“?

Скот кимна.

— „Форд, Фени“. Името ми ще е на табелата и ще получавам един милион годишно.

— Сериозни пари. — Съдията се закашля. — Да помагаш на хората или да помогнеш на себе си, това е решението, което един адвокат трябва да взема ежедневно, както повечето хора трябва да избират между мюсли и омлет за закуска. Във „Форд, Фени“ ти несъмнено ще помогнеш на себе си. А като съдия Фени ще помагаш на хората.

— Струва ли си, ваша светлост?

— Определено си струва.

Окръжен съдия Атикъс Скот Фени. Майка му би се гордяла с него.

— Скот, аз бих умрял щастлив, ако знам, че ти седиш на стола ми. Мога ли да те предложа?

— Да, сър. И съм ви много благодарен.

Скот стана и стисна ръката на Сам Бъфорд. Това беше последната им среща.

За пръв път от две години насам Атикъс Скот Фени бе изправен пред избор.

Опция А бе да се завърне в адвокатската кантора в Централен Далас срещу един милион долара годишна заплата, да се отдаде на една успешна професионална кариера, като помага на богати хора да стават още по-богати, в отплата за което самият той да печели страхотно, да кара ферари, да живее в огромна къща в тузарско предградие, да членува в клуб заедно с други богати бели хора. И да си намери нова красива жена, привлечена от материалния му успех. Да води живот, за какъвто повечето адвокати само биха могли да мечтаят. За което се искаше единствено да позвъни на Дан Форд и да каже „да“ на „Форд, Фени“.

Опция Б му даваше възможност да се преквалифицира във федерален съдия с годишна заплата 169 000 долара — да отдаде живота си в служба на правото и правдата, срещу което да получава редовен и гарантиран доход, платен годишен отпуск, пенсионно осигуряване и здравна застраховка (включваща зъболекарски услуги). Да бъде горд със себе си и да е в състояние да се погрижи за дъщерите си. Да живее един хубав, смислен, достоен живот. За да постигне опция Б обаче, на него му бе нужна подкрепата на двамата сенатори републиканци от Тексас и одобрение от Сената. Дори съдия Бъфорд да застанеше зад гърба му, тази подкрепа далеч не му бе гарантирана.

Разбира се, имаше и опция В: да продължи с досегашния си живот на борба за неосъществими каузи, да губи дело след дело и да не може да изкара достатъчно пари, за да си покрие ипотеката, режийните на кантората, да не може да заведе дъщерите си на екскурзия, да не е в състояние един ден да им плати колежа, нито сега скобите на Шами.