Стив Берри - Офицер и пешка

След по-малко от два часа бяхме вече при изхода за Мелбърн, където благодарихме на шофьора. Аз му предложих пари, но той отказа. На близката бензиностанция намерих обществен телефон и поисках номера на местната таксиметрова служба. След няколко минути пристигна кола, която ни откара на изток към брега, където се намираше жилището на Брус Лейл.

Дванайсетте ми години с отряд „Магелан“ щяха в един момент да ме научат, че каквото и да прави, човек неминуемо оставя следи. Такава е човешката природа. Може да са документи. Снимки. Трохи хляб. Няма значение. Винаги остава по нещо. Но засега се чувствах достатъчно уверен, че никой не е успял да ни проследи до тук. Бяхме се измъкнали от Стюарт без опашка, а и аз бях внимавал да не оставям след нас нищо, което би могло да ги доведе до тук. След като откриехме жилището на Лейл обаче, това щеше да се промени. Беше твърде вероятно Оливър да го е поставил под наблюдение. Разбира се, след като веднъж Лейл бе изпълнил предназначението си, отвеждайки Оливър до езерото Окичоби, възможно бе и хората му да са го оставили на мира. А може и да не бяха. Така че аз казах на шофьора да спре на около километър и половина от адреса, като го помолих да ни упъти как да извървим пеша остатъка от разстоянието.

Тръгнахме по една тиха уличка; въздухът беше изпълнен със сладникавата миризма на прясно окосена трева. Къщите бяха малки, едноетажни правоъгълници, повечето с керемидени покриви и боядисани в бяло, бледосиньо или жълто. Множеството високи дървета показваха, че кварталът е стар. Огромно кафяво-бяло куче препускаше към нас по една от ливадите, оплезило език.

Търсеният от нас адрес се намираше в края на дълга улица и беше най-обикновена къща като всички останали, в случая боядисана в бяло. Същият тъмносин форд таурус, нов модел, с познатия ми номер, беше паркиран до бордюра, понеже алеята за коли беше заета от плоскодънна рибарска лодка, качена върху колесар.

Отидохме до предната врата и аз почуках. След по-малко от минута ни отвори същият мъж от гробището. Той ме огледа преценяващо.

Но от думите му усетих как ме побиха тръпки:

— Защо се забави толкова?

Брус Лейл имаше вид на човек, който живее в миналото. Беше с измачкани къси панталони с външни джобове, ярка хавайска риза и стари гумени чехли. Къщата му беше еталон за простота, всичко вътре беше чисто и подредено. Всекидневната ми напомняше за жилището на дядо ми в Джорджия, до най-малки подробности: с мекото канапе, креслата с високи облегалки, бежовите стени и тухлената камина. Струята студен въздух от климатика беше приятно допълнение към интериора.

— Очакваше ли ме? — попитах аз.

— Ти си от министерството. Казах си, че рано или късно ще ме издириш и ще дойдеш да си поговорим.

— В Порт Маяка не изглеждаше особено щастлив.

— Вършех онова, което Фостър искаше от мен.

— И то беше да доведеш Джим Джансън при мен?

— Да. Аз също смятах, че това е лудост. Но той го искаше.

— И ти изпълняваш всичко, което поиска?

Той видимо не оценяваше чувството ми за хумор.

— Не желая също и тези папки да стигат до Вашингтон. Виждах, че намесването на Оливър е мъдър ход. Той щеше да уреди нещата. — Лейл помълча, после добави: — А за теб изобщо не ми пука.

Забелязах, че не ни бе предложил да седнем, нито пък нещо за пиене, което означаваше едно: разговорът щеше да бъде кратък. Затова минах по същество:

— Какво знаете с Фостър за убийството на Кинг?

— А, колко си припрян! Никакво ухажване, никаква вечеря на свещи… От вратата, та за краката. Ти си адски млад. От колко години вършиш тази работа?

— Втори ден му е — обади се Колийн.

Лейл ме огледа ухилен.

— Значи си имаме истински новобранец.

Този етикет не ми харесваше.

— Я ми кажи, новобранецо, защо изобщо да говоря с теб?

— Не знам. Може би защото имаш съвест? Защото не си като Том Оливър и неговата банда клоуни?

— Е, по този въпрос мислим еднакво. Оливър беше човек на Хувър, от глава до пети. Цялата му кариера бе преминала в подмазване на онова побъркано копеле. По онова време ФБР разполагаше с шест хиляди агенти, като всеки бе длъжен да угажда и на най-малките прищевки на Хувър, да играе по неговите правила, да задоволява всичките му нужди.

— Включително и ти?

— Ако искаш дълга кариера, това е част от длъжностната ти характеристика.

— Работил си за Оливър?

— О, да. В КОНТРАПРО. Бях един от взломаджиите.

Което означаваше, че е организирал прониквания в частни имоти, повечето от които без заповед за обиск. По данни на Конгреса ФБР извършило хиляди такива неправомерни прониквания, при това не само за да събира информация, а и за да поставя подслушвателни устройства.