Стив Берри - Офицер и пешка

Нямах време за губене, затова скочих на крака, но в бързината се препънах и се претърколих още веднъж, охлузвайки дланите и коленете си.

Огледах се за куфарчето. Него го нямаше. Огледах се наоколо. Нищо.

Погледнах към пристана.

Колийн се беше качила в нашата моторница и се отдалечаваше с форсиран двигател. Нямаше съмнение къде бе изчезнало куфарчето.

Чух зад гърба си глас:

— Котън!

Обърнах се. Стефани стоеше пред мен.

— Остави това на мен.

— Дума да не става!

Затичах се по пристана и скочих в току-що пристигналата гумена лодка. Тя също беше с извънборден двигател — с по-малко конски сили от моторницата, но достатъчно. Дръпнах въженцето и го запалих.

Мъжът на пристана започваше да се изправя, все още зашеметен.

Насочих показалец към Стефани и извиках:

— Ти ме излъга. Имам още един ден!

Тя ме гледаше втренчено, но не отговори.

Наоколо няколко собственици на лодки наблюдаваха драмата. От Валдес и хората му нямаше и следа. Аз отблъснах гумената лодка от пристана и завих след Колийн. Бърз поглед назад ми показа, че мъжът на кея посяга към оръжието си. Извадих своя пистолет и изстрелях един куршум към него и Стефани; и двамата се отдръпнаха назад.

Объркването им ми даде няколко секунди. Повече от достатъчно, за да се отдалеча.

Сега вече имах истински проблем. Папките ги нямаше. Междувременно моторницата на Колийн се бе скрила зад завоя на реката — там, където два високи моста, гъмжащи от коли, я пресичаха в посока север-юг. Проврях се под арките им, но успях да зърна само края на браздата й; движеше се на север, срещу течението. Добре че забелязах поне това, иначе можех да тръгна в грешната посока.

Завих след нея и дадох газ. От скоростта носът на лодката се повдигаше над водата. И двата бряга бяха застроени с къщи и жилищни блокове. Напред се виждаха още сгради и игрище за голф. Притесняваха ме крайбрежните улици, по които Стефани или Валдес лесно можеха да ни догонят с кола.

Колийн се бе възползвала от първата възможност да отмъкне папките и да офейка, оставяйки ме да се оправям сам. Това не би трябвало да ме изненадва. От мига, в който се срещнахме, й действах като трън в задника. Каква беше онази приказка за партньори в работата или живота? За мен беше еднакво трудно да задържа и едните, и другите.

Реката напред ставаше по-широка. Имаше може би към осемстотин метра от бряг до бряг. Ние се движехме право на север, един господ знаеше накъде. От време на време хвърлях поглед назад, но преследвачи не се виждаха.

Стефани очевидно ме бе проследила по кредитната карта и, отказвайки се от решението си да ми отпусне временно поводите, моментално бе потеглила за Стюарт, Флорида. Кой би могъл да я упрекне? Един новобранец на терена бе започнал да върши пакости. Тя нямаше никаква причина да ми се довери. Не знаеше почти нищо за способностите ми. Но все пак сделката си беше сделка. Да не говорим, че сред хората й вероятно имаше сериозно изтичане на информация. За мен бе най-разумно да продължа напред с мисията си, а обясненията можеха да почакат.

Но чак да стрелям по новата си шефка? Това би могло да се превърне в проблем.

Съчувствах на Колийн за тревогите й. Тя определено изпитваше страхопочитание към баща си. Навремето той се бе сражавал рамо до рамо със самия Мартин Лутър Кинг. Но настояването му миналото да бъде забравено беше обезсърчаващо. Аз лично му бях много ядосан, че умишлено ме бе подмамил в капан. Донякъде разбирах двуличието му към мен. Но към нея? Защо отказваше да разкаже на собствената си дъщеря как е участвал в писането на историята? Освен това още нещо дразнеше любопитството ми. От онова, което бях прочел предишната нощ, не разбирах защо толкова настояваше тези папки да бъдат изгорени. На негово място аз бих желал всяка дума в тях да излезе наяве. Те съдържаха тайни, които обществото имаше право да узнае. А и нищо в тях не го инкриминираше. До момента не бях споделил с Колийн каквото и да било, като си мислех, че така изпълнявам желанията не само на баща й, а и на Стефани. Но да ме убиеха, не разбирах защо всичко това трябва да се пази в тайна.

Реката отново започваше да се стеснява. По източния бряг продължаваха да се редят жилищни сгради, но откъм запад се появиха блата, сред които тук-там по високите места се виждаха разпръснати къщи. Реката се бе свила още повече. Колийн поддържаше стабилна преднина от близо осемстотин метра, но аз вече не я изпусках от поглед. Това не беше точно гонитба, по-скоро я следвах от разстояние. Все някога щеше да й свърши или водата, или горивото.