Стив Берри - Офицер и пешка

28 юли 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва за свой частен разговор с МАРТИН ЛУТЪР КИНГ. Тема на разговора били продължаващите расови размирици в Детройт. Понастоящем щетите от тези размирици възлизат на 43 загинали, 1189 ранени, над 7200 арестувани, над 2000 разрушени сгради. КИНГ обвинявал за тази ситуация Конгреса, който упорито отказвал да гласува за слагане на край, по неговите думи, на „съсипването на живота на негрите в гетото“. Представяйки продължаващото насилие в неговия расов контекст, той казал: „Богатството на белите сред бедността на черните никога няма да доведе до расова хармония“. Посочил, че негрите съзнават, че едно общество, способно да планира междуконтинентални войни и между планетни пътешествия, би трябвало да е в състояние да намери място и за тях. Обстоятелството, че Конгресът и бялото общество като цяло не правят нищо или почти нищо, е също толкова подтикващо към размирици, колкото и прякото подстрекателство, затова сегашната ситуация на насилие не бива никого да изненадва.

11 август 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва за частен разговор, проведен в хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско, Калифорния, между МАРТИН ЛУТЪР КИНГ и РАЛФ АБЪРНАТИ.

КИНГ обсъждал сегашното положение на американските негри, като заявил, че белите никога не са били ангажирани с „равенството на чернокожите“. Той подчертал, че расовата несправедливост е „бреме за чернокожия и срам за белия“. Размириците са естествен резултат от непоносимите условия на живот. Друга причина за бунтовете по мнението на КИНГ бил Конгресът, който той смятал за свръхкритичен и безчувствен. Той обвинявал законодателните органи в цялата страна (и особено Конгреса) за това, че не приемат справедливи закони за жилищно настаняване; профсъюзите — за непривличане на негри като техни членове; бялото духовенство — за мълчанието. Предупредил, че всички трябва да внимават, понеже „едно разрушително малцинство може да помете мнозинството“.

Станало дума и за президента ДЖОНСЪН, като КИНГ бил на мнение, че той е по-заинтересован да спечели войната във Виетнам, отколкото войната срещу бедността. Казал още, че Конгресът се занимава повече с плъховете, отколкото с негрите, понеже е внесъл законопроект (който така и не минал) за предоставяне на помощ в борбата срещу разпространението на плъхове в гетата, а нищо не прави за прокарване на справедлива жилищна политика спрямо чернокожите.

14 август 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва, че в последните седмици МАРТИН ЛУТЪР КИНГ страдал от засилваща се депресия. Тежали му расовите размирици в Детройт и Нюарк през юли. Психологическите му проблеми се допълвали от физическо изтощение в резултат от почти непрекъснатите пътувания през последното десетилетие.

Не го успокоявал и фактът, че — както му било посочено — огромното мнозинство от чернокожите в Детройт и Нюарк не са взели участие в размириците, може би опитвайки се да докажат ефективността на неговата политика на ненасилие. Същият източник докладва, че от юли КИНГ бил мълчалив и потиснат, като по-често от обикновено говорел за Виетнамската война. Източникът заяви, че за КИНГ войната била по-сериозен проблем от всичко останало. Осъждал я, че похабява ресурсите на нацията и ненужно разрушава човешки животи и обществото като цяло. Според него конфликтът поставил Съединените щати в морална и политическа изолация и опетнил лицето на нацията. Нещо повече — той отклонявал вниманието от проблема с гражданските права. КИНГ настоявал категорично, че вниманието следва отново да се насочи към гражданските права.

Източникът докладва, че КИНГ продължавал да се притеснява от ФБР и Хувър. Съзнавал, че все още е под наблюдение, но се надявал нещата да останат в рамките на приличието. Усещал, че близостта му с президента, макар и помрачена от неприятности, е достатъчна, за да бъде Хувър контролиран. Освен това той смятал министъра на правосъдието Рамзи Кларк не само за личен приятел, а и за приятел на Движението за граждански права като цяло.