Стив Берри - Офицер и пешка

— Много добре.

— Дръж ме в течение.

Аз прекъснах разговора. Постоях известно време, заслушан в шумовете от ресторанта, където бях оставил Колийн. Звън на чаши, смехове, бръмчене на множество преплетени разговори. Уличните лампи хвърляха жълтеникава светлина върху черния асфалт. Колебаех се дали да набера следващия номер, но така беше редно.

Позвъних у дома. Пам отговори.

— Исках да знаеш, че още съм добре — казах й аз.

— Гласът ти звучи уморено.

— Имах дълъг ден.

— Къде си?

Стефани ми бе наредила с никого да не споделям естеството на мисията си или къде се намирам.

— Знаеш, че не мога да ти кажа.

— Колко удобно! Жалко, че преди нямаше това оправдание.

Затворих очи и прехапах език. Бях свикнал с недотам деликатните й напомняния за моята съпружеска невярност.

— Уверявам те, че съм на работа и не е никак забавно.

— А онова, което вършеше преди, е било забавно?

— Не исках да кажа това и ти го знаеш. Обадих се, за да съобщя, че съм добре и те обичам.

— Винаги ми е приятно да чуя и едното, и другото. Кога ще се прибереш?

Тя никога не ми отговаряше със същите думи. След онази случка нито веднъж не я бях чул да ги казва. Което май беше част от наказанието ми.

— Не знам. Но ще се опитам да ти се обаждам.

— Лъжеш ли ме, Котън? Пак ли ме лъжеш?

Поглеждайки назад, сега виждам, че е било глупаво от моя страна да си мисля, че някога бих могъл да изкупя вината си. Но когато човек е на трийсет и морето му е до колене, му се струва, че всяка грешка може да бъде поправена. Но не е така.

— Не те лъжа, Пам. На работа съм. Възникна нещо важно и не е за разгласяване. Трябва да ме разбереш.

— Разбирам те, Котън. Отлично те разбирам.

Чу се щракване. Тя ми бе затворила. Окачих слушалката. Обаждането беше груба грешка.

Върнах се в ресторанта, където Колийн бе поръчала цял пир от морски дарове. Поставих куфарчето върху тапицираната седалка в сепарето и седнах до него срещу нея. Да, бях с жена на ресторант, но в това нямаше нищо сексуално.

— Изтича да звъннеш на мама и тате, а? Каза ли им, че няма да се прибереш до вечерния час?

— Имам началничка все пак. И тя никак не е доволна от всичко, което се случва.

Тя вдигна мобилния си телефон.

— Опитах се да се свържа с Нейт. Няма сигнал.

— Ето, затова аз не притежавам такова нещо.

Нахвърлихме се върху скаридите, рибата и останалите деликатеси. Аз имах в себе си няколкостотин долара плюс кредитната карта, която Стефани ми бе дала — по тайна сметка, захранвана от Министерството на правосъдието. Да не се колебая да я ползвам, беше ми казала тя — никой не можел да проследи плащанията. Освен самата Стефани. Което не ме успокояваше особено.

— Мислех си за това, което прочетохме — каза ми Колийн. — Тези доклади потвърждават нещо, което се знае от всички: къде се е подвизавал Рей преди убийството. Бил е в Алабама, после в Мексико, докато накрая, през есента на шейсет и седма, се е озовал в Лос Анджелис.

— Което може и да не означава нищо — казах аз. — Убийството на Кинг е разследвано до умопомрачение. Тези документи може да са съставени така, че да отразяват известните факти, а не обратното.

— Има нещо, което не знаеш.

Пет думи, които никой адвокат не би желал да чуе. Те означаваха само едно: Катастрофа, с главно К.

— Преди няколко седмици баща ми разказа някои неща. Такива, за които никога не беше споменавал преди. Подозирам, че и майка ми може да е знаела това-онова, но си е мълчала. Напълно в неин стил. За съжаление, почина преди доста години, а аз вече бях загубила надежда и баща ми да отвори дума за миналото. Но внезапно съвсем неотдавна той заговори за Мартин Лутър Кинг.

Аз дъвчех парче риба и чаках тя да продължи.

— Той ми разправи за КОНТРАПРО и как ФБР следило Кинг и всички около него.

Нещо, което Фостър бе споменал и пред мен.

— Освен това ми беше казал, че в „Християнски лидери“ имало внедрени шпиони. Платени информатори, които да донасят за Кинг на ФБР.

Чутото разпали любопитството ми.

— А откъде е знаел той за тях?

— Работата му е била да ги открива.

Докато си ядях рибата, аз се мъчех да осмисля онова, което Колийн ми разправяше.

— Чела съм много книги — каза тя. — За Хувър, Кинг и ФБР. Това е едно от нещата, които ме свързват с Нейт.

— А пък присъствието на баща ти е направило историята още по-интересна.

Тя се усмихна, както подхождаше на една горда дъщеря.

— Беше вълнуващо да срещам името му в толкова много източници, дори в разсекретени доклади на ФБР. Много от тях вече са публично достъпни. Изумително е до каква степен Хувър е ненавиждал Кинг. — Тя поклати шава. — Тъжната истина е, че в известно отношение Кинг го е улеснявал. Имал е слабост към жените. Баща ми и това ми беше разправял.