Стив Берри - Офицер и пешка

Както моето сега.

Оглеждах се за офиса на парковата служба. Трябваше да намеря някого, да му кажа истината и да го помоля да ме свърже със Стефани Нел. Тук със сигурност имаха радиовръзка със сушата. Това беше най-умното, което можех да направя. Но част от мен вярваше на казаното от Валдес. Той не беше човек, когото можех да си позволя да ядосам. А и беше прав за това на кого можех да имам доверие. И, нещо още по-важно: исках да намеря Джим Джансън, както и да разбера какво ставаше в момента. Като най-прекият път към постигането на тези цели се наричаше Колийн Пери.

Вляво от мен видях врата с табелка: Паркова управа . Вътре ме посрещна услужлив млад мъж с униформа. Спартанският му офис беше вместен в една от оръдейните ниши; амбразурата му служеше за прозорец.

— Казвам се Малоун. Знам, че сте задържали Колийн Пери.

Реших да подходя директно, за да остана няколко минути насаме с Колийн, докато хората тук осмислят ситуацията.

— Жената, която открихме на Логърхед? Да, задържана е при нас.

— На какво основание?

— Навлизане в забранена зона и притежание на оръжие.

— Какво оръжие?

— Извинете, но какво ви интересува вас това?

Вече се питах кога ли този мъж ще се сети да ме прекъсне.

— Дойдох да се видя с нея и разбрах, че сте я задържали. Между другото, аз съм служител във Военния съд.

Извадих портфейла си и му показах военната си служебна карта и членската си книжка от адвокатската колегия.

— Въпросната жена военнослужеща ли е?

— На редовна служба — отвърнах аз и се върнах на темата: — Казахте, че имала оръжие. Какво по-точно?

Човекът изглеждаше объркан, не знаеше какво да прави. От честото си взаимодействие с нисшите чинове във военните бази знаех, че най-лесният начин да постигнеш онова, за което си дошъл, бе да се правиш на важен.

— Възникна ситуация — казах аз. — Госпожа Пери бе изпратена тук със секретна мисия, поради което е въоръжена. Днес край Логърхед се е взривила яхта, нали така?

— Да. Затова всички са там. Разследват случая.

— Тази експлозия е част от провеждащи се в момента оперативно-следствени действия на военните. Къде е госпожа Пери?

Той посочи с ръка към една от двете врати в дъното на кабинета си. И двете бяха тесни и ниски, с прозорчета от армирано стъкло.

— Заключена е там. Нямаме килии, което е смешно, тъй като цялата сграда някога е била затвор. Аз я държа под око.

— А къде е оръжието, което била носила със себе си?

— Вие май не вярвате, че е имала оръжие. Имаше. При мен е.

— Покажете ми го.

Той се направи на възмутен, сякаш искаше да ми докаже, че пистолет действително има. Точно реакцията, която очаквах. Нисшите чинове обичаха да доказват на висшестоящите, че и те могат в нещо да бъдат прави. Той отиде до затрупаното с книжа дървено бюро, отвори едно чекмедже и извади същия 9-милиметров пистолет, с който Колийн ме бе заплашвала.

Аз пристъпих към него.

— Дайте да го видя.

За мое изумление, идиотът ми го подаде. Огледах оръжието — беше без пълнител. Този мъж не беше чак толкова загубен, колкото изглеждаше.

— Не е зареден. Няма закон, забраняващ носенето на незаредено оръжие.

Той бръкна в чекмеджето и извади пълнителя.

— Дайте ми го — заповядах му аз.

Той се поколеба, после ми го подаде. Е, сега вече беше друго. След като някои от началниците ми бездруго ме обвиняваха, че съм луд и непредвидим, време бе да оправдая недоверието им. С един замах поставих пълнителя в оръжието, заредих патрон в цевта и насочих пистолета в главата му.

— Допускам, че знаеш как да отключиш онази врата, нали?

Той се облещи.

— Никога преди не са насочвали в теб пистолет, а?

Той поклати глава.

— Не е проблем, стига да не… — Аз запънах ударника. — … съм го насочил аз.

Изщракването на механизма послужи като удивителна за репликата ми.

— Ако кихна, това гърми.

— Господине, бихте ли свалили оръжието надолу? Моля ви. Сериозно. Свалете го.

— Прави каквото ти казах.

Той тръгна към вратата, като ровеше в джобовете на панталона си. Накрая намери ключа и го вкара в ключалката.

Направих му знак с пистолета да я отвори и да влезе вътре.

Вратата водеше към тясно пространство без прозорци, не по-голямо от килер, с тухлени стени, което също служеше за офис. Видях изненадата, изписана по лицето на Колийн, и бързо й направих знак с глава да не се издава. Беше вързана с белезници за една метална тръба, която се спускаше от тавана към пода зад бюрото.