Стив Берри - Офицер и пешка

Бягството на Рей от Мемфис било само по себе си чудо, като се има предвид, че веднага след убийството градът е бил напълно блокиран от полиция. Фалшивият глас, съобщаващ на полицейската честота за гонитбата с белия мустанг на Рей, е истинска случка (глава 34). Никой не знае кой е организирал тази измама, но тя наистина отпратила полицейските сили в грешна посока и улеснила бягството на Рей.

Макар и обект на едно най-мащабните издирвания в историята, Рей успял да се укрива в продължение на два месеца, като накрая бил заловен на лондонското летище „Хийтроу“. И тогава се случило нещо, което до ден-днешен няма задоволително обяснение: в навечерието на делото Рей се признал за виновен (глава 34), но два дни по-късно оттеглил самопризнанието си, поставяйки началото на двайсет и една години налудничави монолози, с които се представял за невинен и намеквал за съществуването на грандиозна конспирация, в която в един или друг момент се оказали замесени всички групи, описани подробно в края на глава 34.

Нищо никога не било доказано.

Конференцията на християнските лидери на Юга (КХЛЮ) е острието и наред с това ядрото на Движението за граждански права. До смъртта си Кинг е неин президент. Гражданското дело „Кинг срещу Джауърс“ се води през 1999 г., като процеса в съдебна зала е далеч по-зрелищен от самото производство (глава 18). Изходът от делото никога не е бил подлаган на съмнение, заключението на съда за наличие на официален заговор за убийството му е предопределено от тона на преобладаващите доказателства, представени и от двете страни. На практика съдебното производство по убийството на Кинг е нямало състезателен характер. На два пъти Конгресът се е опитал да започне разследване, но и в двата случая усилията му са били опорочени от политически съображения. И до ден-днешен няма отговор на безброй въпроси.

Операцията на име „Офицерска пешка“ е изцяло измислена от мен. Освен двата доклада на ФБР в глава 27, споменати по-рано, всички останали („цитирането“ им започва от глава 23) са мое творчество, като съм използвал стилови и фразеологични заемки от автентични документи. Един често повтарящ се израз в тях е „доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация“ (глава 27). Сега знаем, че при всички такива случаи става дума за незаконно подслушване, като фразеологията служи за прикриване на този факт. В контекста на романа под „доверен източник“ се има предвид Бенджамин Фостър. Цялата информация, съдържаща се в докладите от глава 27 и в разговорите от глава 58 и 61, отразява мислите и думите на Кинг. Случилото се с Джими Лий Джексън, Джеймс Рийб и Виола Луицо (описани в глава 61) отговаря на действителността.

След толкова десетилетия сме склонни да забравяме, че в Движението за граждански права са загивали хора.

Джей Едгар Хувър е ненавиждал Мартин Лутър Кинг. Това е била дълбока, първосигнална, лична омраза, вероятно датираща от 1962 г., когато Кинг открито е критикувал ФБР за това, че не набира чернокожи като агенти и демонстрира пристрастие към законоприлагащите органи в южните щати (глава 21). Освен това Кинг е оспорвал убеждението на Хувър, че в Движението за граждански права са били намесени комунисти, като в един момент е приканил Хувър да си подаде оставката.

Когато Хувър се опитва да насрочи среща между тях, на която двамата да изгладят различията си, Кинг не отговаря на обажданията му. Не нарочно, а заради прословутата си разсеяност (глава 46). Това пренебрежение се възприема твърде лично от Хувър и той решава да унищожи Кинг.

През януари 1964 г. ФБР тайно записва парти в хотел „Уилърд“ (глава 26) и тогава за пръв път научава за увлеченията на Кинг по жени. През декември 1964 г. в дома на Кинг се получава анонимна пратка с магнетофонни ленти заедно с бележката, цитирана в глава 26. На лентите са документирани извънбрачните връзки на Кинг, както и склонността му да използва нецензурни изрази, когато е сред свои. Корета Кинг изслушва записите, но решава да откаже на Хувър удовлетворението на победата и не прекратява брака си. Описанието на дома на Кинг (глава 51) е точно, но присъствието на Хуан Лопес Валдес е изцяло моя измислица.

Град Сейнт Огъстин, Флорида, играе централна роля в борбата за граждански права. Кинг действително нарича града най-покварената човешка общност, която някога бил виждал (глава 34). На главния площад се провежда огромен митинг на Ку-клукс-клан, преминаващ в насилие срещу трима местни чернокожи активисти, което подтиква Кинг да посети града. През лятото на 1964 г. Сейнт Огъстин се превръща в епицентър на расовата борба. Мотел „Монсън“ се прочува с това, че собственикът му излива киселина в басейна, пълен с протестиращи (глава 31). Кинг е арестуван заедно с много други, сред които трима младежи, които са хвърлени за три месеца в затвора за това, че са си поръчали по една кока-кола и един хамбургер (глава 34). Но техните усилия не отиват напразно и процедурната блокада в Сената бива пробита на 10 юни 1964 г., с което става възможно приемането на Закона за гражданските права.