Стив Берри - Офицер и пешка

Трудно е да се прикриваш пред съпругата си. Това поне го знаех.

— Той ми каза, че хората са склонни да запомнят мъртвите, и беше прав. Неговата смърт придаде допълнителен смисъл на саможертвата на всички онези, които бяха загинали преди него за каузата. Нито един от тях не е забравен.

Какво трябваше да правя оттук нататък? Вече не бях наясно със себе си. Бях дошъл тук с намерението да му кажа, че всичко около него трябва да излезе на бял свят. Колийн я нямаше вече. Не виждах причина да пазим тази тайна, освен да спасим Фостър от затвора. Но с неговите откровения всичко това се промени. Оказа се не убийство, а за сложно самоубийство, замислено да изглежда като атентат.

— Кинг явно го е обмислил до последната подробност — казах аз.

— Това си беше дарба. Той беше човек с визия. Беше продуцент, режисьор и изпълнител на главна роля в много представления на Движението за граждански права. Протестни шествия, демонстрации, митинги, походи за свобода, седящи стачки, речи, надгробни слова. Той ги организираше с прецизността на експерт. При него нищо не ставаше случайно. Последната му продукция, неговият шедьовър, беше собствената му смърт.

Фостър бръкна под сакото си и извади.38-калибров револвер, който постави на масата.

Аз го посочих с пръст.

— Това за мен ли е или за теб?

— Може би за мен. Още не знам.

Той не ме бе разпитвал за подробности около случилото се с Джансън, Оливър и Валдес. Освен това се съмнявах, че знае много за приключенията ни с Колийн преди Сейнт Огъстин, където тя се бе оставила да я вземат за заложница.

— Колийн доброволно се предаде на Валдес, за да те предпази — казах аз. — Не искаше да пострадаш. А сега смяташ да се застреляш?

— Омръзна ми да живея, докато смъртта на други тежи на съвестта ми. Омръзна ми да мълча. Всичко ми омръзна.

Нямаше спор. Този човек беше превърнал балансирането в изкуство.

И тогава аз си дадох сметка, че сега ролите са се разменили. Аз бях за него това, което той бе представлявал за Кинг. Единият от двама ни щеше да умре, а другият да запази тайната му.

Дали?

Той пренави лентата обратно и свали пълната ролка от магнетофона.

— Вземи това — каза той и ми я подаде. — Имаш всичко останало, ще ти трябва и това. Ти решаваш какво да правиш с него. Аз ти предавам дълга. А сега се махай от тук и ме остави да умра на спокойствие.

Стоя в семейния дом на Кинг и в мрачното фоайе гледам втренчено към Бенджамин Фостър. Току-що сме приключили разговора си за случилото се преди 18 години. Посочвам с пръст пистолета, пъхнат в колана му.

— Защо не дръпна спусъка тогава?

— А ти защо не разказа на света онова, което знаеше?

— След като не чух нищо за смъртта ти, отидох отново в Орландо. Казаха ми, че си подал оставка като пастор и си напуснал града. Къде отиде?

— В Калифорния, Аризона, Ню Мексико. Ти не ми отговори. Защо не разказа?

— Реших да уважа желанието на Кинг и да си замълча, докато не минат петдесет години.

Фостър сочи с ръка конзолната масичка.

— Това са касетата и двете ролки. А какво има на флашката?

— Пресниманите страници на Валдес бяха започнали да избледняват. През шейсетте качеството на фотографията не е било както сега. Преди да се загубят напълно, прехвърлих всичко на електронен носител. Те са на тази флашка.

— Не е същото.

— Това е, с което разполагаме. Оригиналите избледняха.

— Като моя живот. Все още ми липсва Колийн. Всеки ден.

Аз също си мисля за нея и Нейт. И двамата дадоха живота си за каузата. Две жертви, паднали в социалната революция, започнала през април 1865 г. и продължаваща до ден-днешен.

— Накрая се върнах у дома, във Флорида — казва Фостър. — Църквата ми прояви разбиране. Назначиха ме отново. Оттогава съм неотлъчно с тях.

— Моят живот също се промени. Когато ти изчезна, Стефани Нел ми възложи да те открия. Но аз я убедих да се откаже. Казах й, че папките най-вероятно са върнати в Куба и ти нямаш какво да добавиш. Не знам дали ми повярва, но наистина се отказа.

Той не отговаря.

Домът на Кинг е тих като гробище, нощта отвън е спокойна. Утре целият Мартин Лутър Кинг Сентър ще кипи от оживление. Бившите президенти Барак Обама и Дани Даниълс ще говорят от амвона на баптистката църква. Очаква се голямо присъствие на хора, дошли да почетат паметта на Кинг. Но сега, в малките часове на новия ден, сме само аз и Фостър.

— Стефани дойде да ме види отново около месец след като я бях убедил да се откаже от разследването — казвам аз. — Заради безобразията на Оливър и Джансън във ФБР се изви буря. Последва голяма чистка и там, и в Министерството на правосъдието. Всички протежета на Хувър бяха изметени. Най-после петното бе измито. После създадоха ново звено към министерството, което да се занимава с такива деликатни проблеми. Впоследствие то се разви и обхвана целия свят. Аз бях първият му служител. Отряд „Магелан“.