Стив Берри - Офицер и пешка

— Част от мен желае никога да не го бях срещал.

Усещам пораженството в гласа му и разбирам, че всичко е свършило.

— Готов ли си да си тръгна?

— Да. Благодаря ти, че ми разправи за случилото се. Исках да знам. Радвам се, че дойде. Вземи записите и флашката и реши как да постъпиш на тази петдесетгодишнина. До момента се справяш добре. Разчитам на теб да вземеш вярното решение.

Няма смисъл да споря, затова вземам четирите предмета от масичката и тръгвам към вратата. Стъпките ми глъхнат в тънкия килим, постлан върху дъсчения под.

— Пази се — казва Фостър.

Аз се спирам, обръщам се и отговарям:

— И ти.

След което си тръгвам, като затварям вратата след себе си. На няколко километра от там осветените кули на Атланта се очертават на фона на нощното небе. Наоколо Обърн тъне в тишина. Слизам по няколкото стъпала от верандата и на тротоара завивам наляво по Обърн Авеню. Няколко коли ме подминават.

Чувам изстрел. Приглушен от дървените ламперии.

Спирам се и гледам към дома на Кинг.

Бенджамин Фостър вече го няма.

Доколкото ми е известно, аз съм единственият, който знае нещо. Брус Лейл изчезна без следа. Дали е жив? Никой не знае. В ръката си държа касетата, двете ролки и флашката.

Разчитам на теб да вземеш вярното решение .

Продължавам да крача напред, пресичам близката пряка и навлизам в парка около Кинг Сентър. Завивам наляво и следвам бетонната алея към задния вход. Голям осветен фонтан разделя сградите една от друга. В едната се намират библиотеката и архивите — най-голямото хранилище на оригинални документи за живота на Мартин Лутър Кинг и американското движение за граждански права в света. Тук са всички книжа на Кинг, както и тези на „Християнски лидери“ и на останалите по-важни организации за граждански права. Съхранени за вечни времена. Много хора са се опитвали да заглушат тези гласове от миналото, но всичките безуспешно.

Не спирам да крача, в този ранен час наоколо няма жива душа, и стигам до другия край на фонтана. След смъртта си Кинг бил откаран с обикновена фермерска каруца, теглена от мулета, до едно местно гробище в Атланта. След време останките му били преместени тук, в института, носещ неговото име, и положени до тези на съпругата му Корета. Надгробната им плоча е от мрамор, добит от Джорджия, и се намира в центъра на фонтана, като непреходно напомняне за неговите корени. Спирам се и я гледам; белият мрамор е осветен през нощта, надписът се вижда ясно:

Преп. Мартин Лутър Кинг-младши

1929–1968

НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДЕН,

НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДЕН,

БЛАГОДАРЯ ТИ, ВСЕСИЛНИ БОЖЕ,

ЧЕ НАЙ-ПОСЛЕ СЪМ СВОБОДЕН.

Да, наистина, оттогава има голям напредък в междурасовите отношения. Премахването на законите за расовата сегрегация и на „разделени, но равни“; интеграцията на училищата, справедливата жилищна политика, равните права на трудова заетост. Историята показва, че след Ейбрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг е човекът, направил най-много за постигане на социална промяна в Америка. Неговите мотиви, макар и спорни приживе, стават ясни след смъртта му. Без съмнение Кинг е поддържал деликатен баланс между морал и политика. Но като цяло е успял да запази репутацията си неопетнена. Неговото наследство е точно такова, както го бе описал Фостър. Надежда и любопитство. Чел съм много книги за живота и делото му, като между другото попаднах на една негова мисъл, която изглежда особено актуална в днешно време: „Нация или цивилизация, която продължава да произвежда мекушави и манипулируеми хора, купува собствената си духовна смърт на изплащане“.

Бенджамин Фостър не беше нито мекушав, нито лесно манипулируем. Той се бе нагърбил с чудовищна отговорност, вменена против волята му от човек, на когото не би могъл да откаже.

Запитах се: а какво ли би си помислил Кинг за нас днес?

Безработицата при малцинствата се колебае около стойности, три пъти по-високи от тези при белите. Личното богатство на средния афроамериканец възлиза на около 6000 долара в сравнение със 110 000 за средния бял. Усредненият годишен доход на едно черно домакинство е с около 55 000 долара по-нисък, отколкото на бяло. Епидемията от шокиращи смъртни случаи сред чернокожи роди „Черният живот има значение“ — масово движение, което напомня нещо, създадено от самия Мартин Лутър Кинг. Бедността остава вездесъща и почти нищо не се прави за премахването й — факт, който Кинг със сигурност би сметнал за ужасно разочароващ.