Джеймс Роллинс - Ключът

— И при такава ценна награда предпазливостта остава на заден план — допълни Грей.

— Именно затова АИОП финансира и отглежда талантливи индивиди и проекти, които показват обещания за създаване на приятелски ОИИ.

Грей усети, че Пейнтър най-сетне стига до темата.

— И една от тези програми има нещо общо със случилото се тази нощ, така ли?

— Да. Един обещаващ проект на университета в Коимбра в Португалия.

Грей се намръщи. „Защо това ми звучи познато?“

Пейнтър се наведе над компютъра на бюрото си, чукна няколко клавиша и зареди видеозапис на един от мониторите на стената. Картината показваше изглед към маса в каменно помещение. Покрай стените от двете страни се издигаха рафтове с книги. Няколко жени стояха около масата и гледаха право към камерата. Устните им се движеха, но звук нямаше.

Сцената се стори позната на Грей. Той предположи, че картината идва от вградена в компютър камера. Жените като че ли гледаха нещо на монитора.

— Записът е направен в нощта на двайсет и първи декември — каза Пейнтър.

Отново нещо зачовърка Грей. Датата. Мястото. Преди да се сети какво е, една от жените се наведе по-близо. Грей я позна и ахна. Стана и отиде до екрана.

— Това е Шарлот Карсън — каза той. Вече се досещаше какво следва.

— Американският посланик в Португалия. Тя оглавяваше мрежата „Брусас Интернешънъл“. Групата финансира стотици изследователки от целия свят чрез стипендии и награди. Дълго време фондацията била независима благодарение на щедростта на две от основателките й — Близа Гуера и професор Сато. Първата е от стара заможна фамилия, а втората — от новозабогатяла. Но дори техните джобове не били бездънни. За да може да помага на още повече жени, групата потърсила допълнителна подкрепа и се обърнала към различни корпорации и правителствени агенции.

Грей погледна Пейнтър.

— Нека позная. Включително и АИОП.

— Да, но само за финансирането на няколко конкретни стипендии. Като един проект на име Xénese. Иначе казано, генезис или сътворение.

— Един от проектите за приятелски ОИИ на АИОП.

Пейнтър кимна.

— Единствено доктор Карсън знаеше за интереса на АИОП към този проект. Тя беше положила клетва да пази тайна. Дори младата жена, разработваща програмата — Мара Силвиера, истински гений, — не знае за нашето участие. Това е важно.

— Защо?

— Гледай.

Междувременно и Ковалски беше дошъл при Грей до екрана. Грей знаеше какво ще се случи, но Ковалски очевидно не. Щом в помещението нахълтаха хора с раса и с превръзки на очите, Ковалски изруга и отстъпи крачка назад, когато започна стрелбата. А когато телата на жените се проснаха на каменния под, се извърна и изсумтя:

— Мръсни шибаняци.

Грей напълно споделяше определението му, но продължи да гледа. Шарлот Карсън се свлече на пода смъртно ранена. Кръвта й изтичаше на локва под нея, но лицето й оставаше обърнато към камерата, с озадачено намръщена физиономия.

— Какво гледа? — попита Грей.

В отговор Пейнтър увеличи единия ъгъл на картината. Погълнат от ужаса на атаката, Грей не беше забелязал малкия прозорец, който се беше отворил там. Пейнтър върна последната част от записа. Вписаният в кръг пентаграм изпълни монитора. Той започна да се върти лудо и изведнъж се разпадна, оставяйки един-единствен символ да сияе на екрана.

— Сигма — прошепна Грей.

Пейнтър спря кадъра и се обърна към него.

— Записът беше открит от Интерпол преди осемнайсет часа. От компютърен криминалист, който претърсвал лабораторията на Мара Силвиера в университета. Оказва се, че жените от „Брусас“ са присъствали на симпозиум в Коимбра и са отишли в университетската библиотека, за да видят демонстрация на програмата на Мара, когато са били атакувани.

— Къде е жената?

— Изчезнала е. Както и работата й в лабораторията.

— Мислиш ли, че е била убита? Или отвлечена? — Грей си представи пораженията в дома си в Такома Парк.

— Не се знае. Но е била в лабораторията и е видяла атаката, дори се е обадила на спешния номер. Когато полицията стигнала до лабораторията, тя била празна. Засега се смята, че се е уплашила и е избягала.

„И е взела работата си със себе си“.

Пейнтър посочи гръцката буква, която продължаваше да изпълва монитора.

— Може да си въобразявам, но това ми прилича на зов за помощ.

— Като знака на Батман — обади се Ковалски.