Джеймс Роллинс - Ключът

— Бъди послушен, или си понасяй последствията — промърмори Грей.

— Дано не направят същото с „Тиндър“ [5] Популярно приложение за запознанства — Б. пр. — обади се Ковалски. — Човек трябва да има право на лично пространство, докато се оглежда за някое по-засукано забавление.

— Ти си имаш приятелка — напомни му Грей.

Ковалски издуха нов облак дим.

— Казах оглежда се… а не отива.

Пейнтър върна вниманието им към темата.

— Да не забравяме и проблема с кибершпионажа и кибератаките. Като руските. Един-единствен самообучаващ се ИИ може да свърши работата на милион хакери. Вече виждаме как ботове се инфилтрират да шпионират, да всяват хаос и раздори. И това е само началото на онова, към което сме се понесли презглава. В момента ИИ управляват търсачките ни, софтуера за гласово разпознаване и програмите за събиране на данни. Истинската надпревара във въоръжаването ще избута границите още по-надалече — от ИИ към ОИИ.

Ковалски се размърда.

— Какво е ОИИ?

— Общ изкуствен интелект. Човекоподобен разум и осъзнаване.

— Не се безпокой. — Грей погледна Ковалски. — И ти някой ден ще стигнеш дотам.

Ковалски извади пурата от устата си и я използва, за да му покаже среден пръст.

Грей не се обиди.

— Радвам се да видя, че вече си се научил да използваш най-прости инструменти.

Пейнтър въздъхна тежко.

— Като каза някой ден ще стигнеш дотам. Директорът на АИОП генерал Меткаф току-що се върна от среща на върха, посветена точно на този въпрос — създаването на първия ОИИ. На срещата са присъствали всички обичайни корпоративни и правителствени играчи.

Заключението е, че спирането на техническия прогрес към създаване на ОИИ е невъзможно. Наградата е прекалено изкусителна, за да се пропусне, особено като се има предвид, че всеки, който контролира подобна сила, най-вероятно ще бъде непобедим. Както каза руският президент, „ще контролира света“. Затова всяка държава, всеки враждебен играч трябва да се стреми към тази цел на всяка цена. Включително и ние.

— И колко близо сме до този праг? — попита Грей.

— Според експертите най-много на десет години. А може би и на по-малко от половината от това време. Но определено ще доживеем да го видим. — Пейнтър сви рамене. — И има някои индикации, че вече сме го постигнали.

Грей не успя да скрие изумлението си.

— Какво?

01:58

— Хайде, мила, събуди се — прошепна Монк в ухото на жена си. — Кат, само ми стисни леко ръката.

Беше сам в единичната стая в неврологичното отделение и бе придърпал стол до леглото й. Никога не се беше чувствал толкова безпомощен. Стресът изостряше сетивата му. Хладният въздух в стаята. Тихите разговори в коридора. Парливата миризма на антисептик и белина. Но най-вече се фокусираше върху настоятелното пиукане на мониторите, които следяха всеки неин дъх, всеки удар на сърцето, равномерното капване на капките в интравенозната система.

Напрежението сковаваше болезнено гърба му, мускулите му бяха готови да експлодират, ако нещо се случи. Ако електрокардиограмата покаже някаква аритмия, ако дишането й се забави, ако притокът на манитол спре.

Кат лежеше по гръб с повдигната глава, за да се намали рискът от оток на мозъка. Изпорязаните й ръце бяха бинтовани. Само две тънки бели цепки се виждаха между клепачите й. Устните й се свиваха при всяко издишване, а клампата на носа подаваше необходимото количество допълнителен кислород.

„Продължавай да дишаш, мила“.

Докторите бяха обсъдили дали да не я интубират и да я поставят на изкуствено дишане, но тъй като нивото на кислорода в кръвта й си оставаше 98 процента, решиха да изчакат — още повече че изследванията й не бяха приключили, а предстояха и допълнителни процедури. Ако се наложеше да я местят, това можеше да се направи по-лесно без апарат за изкуствено дишане.

Монк се загледа в пулсоксиметъра [6] Апарат за измерване на нивото на кислорода в кръвта — Б. пр. , защипан за показалеца й. Помисли си дали да не провери показанията му с изкуствената си ръка, но я беше свалил от китката си. Сега тя лежеше на масичката до леглото. Все още свикваше с новата протеза. Дори когато беше свалена, синтетичната й кожа продължаваше да предава сигнали до маншона на китката и до микрочиповете в мозъка му и да регистрира студения въздух в стаята. Мислено размърда пръсти и се загледа как пръстите на протезата също се размърдаха в отговор.

„Ако можех да накарам и пръстите на Кат да направят същото…“