Джеймс Роллинс - Ключът

И всеки миг е огън.

Накрая намира думи за страданието си.

///болка, агония, мъчение…

Но, чакай…

„Измъкнах се жив…“

Тодор тича посред нощ по снежния склон, като често губи равновесие и се хлъзга надолу. Над черните борове студеното небе е обсипано със звезди, а луната е като ярък сърп. Събудил се е преди час, вир-вода пред адската вещерска пещера. Спомня си експлозията, как го е изхвърлила високо във въздуха.

„Явно съм паднал в реката и тя ме е отнесла навън“.

Ако може да има доказателство, че Бог го обича — това е. Тодор разбира…

„Измъкнах се жив…“

Тодор тича посред нощ по снежния склон, като често губи равновесие и се хлъзга надолу. Над черните борове студеното небе е обсипано със звезди, а луната е като ярък сърп. Събудил се е преди час…

„Измъкнах се жив…“

Тодор тича посред нощ по снежния склон като често губи равновесие и се хлъзга надолу.

„Измъкнах се жив…“

„Измъкнах се…“

„Измъкнах…“

24 януари, 14:19

O Себрейро, Испания

Наетата кола се изкачваше към малкото село, кацнало на висок хълм. Карли седеше отпред до Мара. Беше нервна, кракът й играеше в такт с песента от осемдесетте, която звучеше по радиото. Загледа се навън към живописния пейзаж с малки сини като лед езера, покрити със сняг върхове и изумрудени долини. Сякаш се беше озовала в Средната земя, а пред нея лежеше Графството — О Себрейро.

Родното място на Мара.

В далечината се виждаше пасище с овце, които търсеха туфи зелена трева сред снега; приличаха на малки бели облаци, паднали на земята.

— Защо изобщо си напуснала това място? — попита Карли.

Мара й се усмихна.

— Гаден интернет.

Карли я изгледа с престорено раздразнение. Двете бяха прекарали последната седмица в Коимбра, за да възстановят реда в живота и работата на Мара. След събитията от миналия месец това беше първият път, когато наистина можеха да наваксат. Карли беше пропуснала цялото приключение в Испания, тъй като беше останала с Джейсън в една парижка болница. Беше силно впечатлена от постигнатото от Мара, от помощта й за избягването на трагедията. Приятелката й изобщо не приличаше на момичето, което беше излязло от катакомбите. Очите й бяха станали сериозни и в тях се четеше решимост, която като че ли надхвърляше дори храбростта на Карли.

И въпреки това Карли не можеше да си представи, че приятелката й е застреляла Близа Гуера.

От друга страна, подобно на всички останали, тя се смая, когато научи, че библиотекарката не само е организирала убийството на майка й и останалите членове на „Брусас“, но и е била мозъкът зад всички онези нещастия.

Пресегна се и стисна с мълчалива благодарност ръката на Мара.

Двете почти не се бяха разделяли, но рядко оставаха сами. Последните седмици бяха върволица от доклади, интервюта, разпити и много хокане от страна на бащата на Карли. Снощи, когато и двете бяха останали без сили, Мара беше предложила да отскочат до родното й село, за да отдъхнат и да се почувстват отново хора. Освен това Мара дължеше от много време посещение на баща си.

Карли с радост се съгласи, тъй като никога не бе идвала по тези места и искаше да види родното място на Мара.

Мара въздъхна.

Карли се обърна.

— Какво има?

— Още не знам защо като че ли не мога да пресъздам Ева.

— Мислех си, че сме оставили всичко това в лабораторията.

След като не получиха никаква вест от Ева, никакъв знак, че е оцеляла, Мара се беше опитала да я създаде отново. Изработи ново Xénese устройство, абсолютно идентично на първото. Но колкото и опити да правеше, така и не успя да получи такова уникално същество. Всичките й създания бяха умни, но бледнееха в сравнение с Ева.

— Чудя се — каза Мара — дали Ева не е променила нещо фундаментално, някаква квантова константа, така че този път към ИИ да се е затворил, за да ни предпази от самите нас.

— Все едно е затворила вратата след себе си на излизане.

Мара сви рамене.

— Ядрото на устройството ми е квантово. А Ева беше еволюирала до състояние, в което би могла да си играе с вероятностите и неопределеността по начини, недостъпни за модерната физика. Изобщо не бих изключила възможността да е способна на подобно нещо. Но все пак си мисля, че не е това.

— А какво тогава?

— Ева 2.0, която ни помогна накрая, от самото начало се учеше по-бързо от първата версия. Сякаш част от старата програма беше оцеляла като призрак в квантовия й двигател. Знаем много малко за случващото се в алгоритмичните черни кутии на сложните компютри. Може би някаква запазена част от първата версия на Ева се е сляла с втората. И именно тази случайна комбинация от код и фактори е породила Ева 2.0.