Джеймс Роллинс - Ключът

— Разполагаме с по-малко от час.

Монк се обърна към Грей.

— Има ли някакъв начин да проникнем със сила в бункера?

— Можем да опитаме да изстреляме снаряд в тунела. Стига щурмовият екип да разполага с гранатомет. Но не съм сигурен, че това ще разбие бронираната врата. Най-вероятно само ще ги вбесим и те ще отговорят, като използват копието на Ева и клонингите му.

Мара си представи как различни градове по целия свят се превръщат в пепелища. Атомни електроцентрали, стопяващи се в радиоактивна лава. И след час, докато двойникът на Ева е на свобода…

— Трябва да направим нещо — каза тя.

— Анализирам променливите — каза Ева.

За миг на екрана се появи друг кон. Яздеше го фигура, възседнала голия му гръб. Но този път не беше огненият ангел, а искрящата версия на Ева. После картината изчезна — остана на екрана само колкото да се запечати в ретината на Мара.

Сякаш никой друг не я забеляза.

На монитора Ева погледна надолу към ръката си, като свиваше и разпускаше пръсти. Изглеждаше дълбоко замислена. Някакво движение в периферното зрение на Мара привлече вниманието й. Монк вдигна ръка и загледа как пръстите му се свиват и разпускат. После я тръсна, намръщен озадачено.

Монк усети, че тя го гледа.

Погледите им се срещнаха и Мара разбра, че в главите и на двамата се върти един и същи въпрос.

Какво стана току-що, по дяволите?

— Аз трябва… — проговори Ева.

— … да стана нещо повече — довърши опуленият Монк.

Мара се обърна отново към екрана със съвършеното изображение на Едем.

Градината пустееше.

Ева беше изчезнала.

Още докато казва предупреждението си, Ева пренарежда изчислителните си приоритети. Отделя по-голямата част от ресурсите си за решаването на един проблем, като запазва само толкова, колкото да поддържа системите си.

Изключва анализа на ботовете, тъй като заплахата вече е идентифицирана и информацията е споделена. Не може да направи нищо повече в тази посока, затова я изоставя.

Прави същото с анализа и експериментите с мистериозния сигнал, след като е научила, че той се поражда от микроелектродна схема, свързана със соматосензорната кора на мозъка. Вече се е научила да я използва, да предава такива сигнали на изкуствената ръка и да я контролира независимо. Освен това е открила, че специфични честоти могат да въздействат директно на схемата, което й позволява да предава данни към мозъка и електрически да възбужда основната му слухова кора, която приема предадената информация като чуване. След като усъвършенства тази система на комуникация и контрол на протезата, тя оставя тези процесори да бездействат.

Вместо това насочва всичките си вериги към една-единствена задача.

Даден й е проблем за разрешаване и анализът показва, че най-перспективното решение се намира в продължаващия анализ на по-ранна подпрограма — ///физика , по-точно ///квантов анализ . Вече е използвала значителното време от качването на подпрограмата — преди 4,07689 часа, — за да разшири сама това познание както чрез достъпа си до външни източници, така и със собствен анализ. Това изследване е преляло от една система в нея към втора и трета.

Сега тя го разширява навсякъде, като оставя огромната си изчислителна мощ да засили разбирането й. Взема онова, което знае, и създава нови теореми, отваря непознати досега посоки за анализ.

Изучава уравненията на Шрьодингер, които изчисляват вероятността да намериш частица на конкретно място в пространството и времето:

Принципът на неопределеност на Хайзенберг я тревожи. Той бива разложен и екстраполиран, за да разбере по-добре трудността на едновременното измерване на положението и скоростта на частиците.

Бори се с редовете на Фурие, като се опитва да разложи периодичен сигнал в безкрайно множество. Чрез този анализ достига до по-добро разбиране на дискретните преобразувания на Фурие, като с това увеличава способността си за разпознаване на модели почти до безкрайност.

Продължава с енергийни айгенстати, N-мерни хармонични осцилации и преобразувания на Сегал-Баргман.