Джеймс Роллинс - Ключът

Грей изгледа Монк с известен ужас.

— Нека сме ясни — каза Монк. — Все още се контролирам. Тя не ме е лишила от волята ми, нито ме е направила кукла на конци. Сигналът й може да контролира само протезата ми.

„Поне се надявам да е така“.

Мара продължи да анализира диагностичната информация на екрана.

— Но нейният сигнал е много по-сложен. Част от него дори не може да бъде анализирана от сензорите в Xénese устройството.

— Освен това тя ми говори — обясни Монк. — Много, ама много силно. Чак болезнено.

Извинявай.

— И като че ли й стана кофти заради това. — Монк разбра какво става само защото тя му съобщи. — Включила се е в микроелектродите в черепа ми и е намерила нови начини да ги използва.

Ева се опита да обясни по-подробно, но информацията се оказа твърде бърза и объркана.

Монк вдигна ръка.

— Добре, Ева, не е нужно да знам от какво е направена наденицата. Не забравяй, че говориш на маймуна, която едва неотдавна се е научила да върви на два крака.

Останалите го зяпаха, мъчейки се да проумеят едностранния разговор.

Монк им обясни набързо и изброи способностите й, като ги отмяташе на пръсти.

— Може да контролира протезата ми. Може да общува с мен чрез импланта. Може също да използва микроелектродите, за да съставя карта на мозъка ми, подобно на сонар на подводница. Това й позволява да вижда през очите ми.

— Но защо й е да прави всичко това? — попита Грей.

„А… това е малко по-трудно за обяснение“.

Монк не беше сигурен, че самият той го разбира напълно.

— Вижте. — Мара посочи екрана. — Видях го преди няколко минути, но само за миг.

На екрана отново се беше появил могъщият жребец и препускаше на едно място. На мускулестия му гръб беше седнала фигура от светлина и материя.

Да, това в общи линии обобщаваше картината.

„Поне ме е направила да изглеждам добре“.

— Аз съм конският задник, който Ева трябва да яхне — обясни Монк.

Грей се намръщи.

— Накъде?

— Към предизвикателството. — Монк тръгна към изхода. — Май някой трябва да почука на онази голяма стоманена врата.

„И този някой съм аз“.

20:04

— Това е самоубийство, Монк. Знаеш го.

Грей препречи пътя му в тунела и посочи трупа. Той още лежеше в началото на коридора, водещ към входа на Светата служба. Никой не беше посмял да го вдигне заради двамата снайперисти, скрити зад укритията, изградени в стените от двете страни на вратата.

Грей си спомни как огледалото се беше пръснало.

То беше малка мишена, доказваща уменията на стрелците.

Монк сви рамене.

— Отивам. Разполагаме с по-малко от половин час, преди злият двойник на Ева да се задейства. Стане ли това, губим. Всички. Завинаги.

Грей погледна останалите, които бяха последвали Монк, включително Ева.

Мара беше клекнала в коридора над отворената кутия. Xénese устройството в нея сияеше меко в тъмния коридор. Работеше на вътрешното си резервно захранване. Монк й беше казал да донесе устройството тук. Трябваше да се намира близо до тунела, така че Ева да може да поддържа връзка с Монк.

„Но с каква цел?“

Монк въздъхна. Ясно беше, че Грей няма да го пусне.

— Виж какво. Ще хвърляме жребий. Но ако позная, отивам.

Грей си спомни номера на Монк в бара, с който си бяха спечелили черпене с бири.

— Не става. Виждал съм какво можеш да правиш.

— Тогава няма да хвърлям аз.

Монк бръкна в джоба си и му подаде монета от двайсет и пет цента. Спря за момент, после извади още четири монети. Даде по една на Ковалски, Бейли, Беатрис и дори на Мара.

— Защо носиш толкова дребни? — поинтересува се Ковалски.

— Май просто съм късметлия. — Монк огледа помещението. — Искам всички да хвърлите монетите си едновременно.

Грей и останалите го изгледаха със съмнение.

— Просто го направете, по дяволите. — Монк започна да отброява. — Три, две, едно, хвърляйте.

Монетите полетяха.

Монк се обърна и посочи всяка една, преди да е успяла да падне на земята.

— Ези, тура, тура, ези… — Обърна се към Грей. — Тура.

Грей хвана четвъртака и го погледна. Орелът също го гледаше.

Тура.

Грей се обърна към останалите, които кимнаха без изключение.

— Как го направи? — попита Ковалски.

— Не бях аз — отвърна Монк. — Аз съм само очите.

— Ева… — каза Мара.

Грей поклати глава.

— Но как?

Монк сви рамене.

— Ако някой може да анализира движението на въздуха, тежестта на монетата, скоростта на полета й и на въртене, както и хиляда други фактори, би могъл да изчисли резултата. В общи линии усъвършенствана версия на онова, което направих в бара на Бъдни вечер.