Джеймс Роллинс - Ключът

— Заключила се е с останалите в някаква преобразувана пещера под имението — отвърна Грей и посочи масата с кабели под монитора, на който беше замръзнала тъмната версия на програмата на Мара. — Преди да се евакуира е взела едно от устройствата. Онова, което са използвали в Париж.

Мара кимна.

— Да разберем какво е намислила. Очевидно са оставили това тук, за да поддържат онези орда там. Ще подготвя Ева. Да видим дали тя няма да успее да открие нещо.

Докато Мара разопаковаше оборудването си, Монк отиде при Грей и отец Бейли.

— Предполагам, че устройствата в съседната стая са изключили електричеството по света. Какви са шансовете врагът да прибегне до нещо по-унищожително?

Представи си горящия Париж.

— Мисля, че в момента врагът само загрява — каза Грей. — Изпробва новата система. Форсира тези сто двигателя, за да види как работят.

Бейли пребледня.

— А след това?

Грей сви рамене.

— Да се надяваме, че ще имаме след това. При толкова много пуснати на свобода ИИ тия мръсници си играят с огъня. Една погрешна стъпка…

— … и всички изгаряме — довърши Монк.

19:32

„Виж на какво си заприличала…“

Мара впери поглед в Ева, без да знае дали да се плаши, или да изпитва благоговение. Изпитваше желание да защитава създанието си и в същото време се ужасяваше от него. Ева се беше преобразила отново, беше се развила в нова форма.

Градината не се беше променила, но Ева се бе освободила от плътта си. Новата й форма си оставаше човешка, но сега бе изваяна от непрекъснато променящи се фасети — кристална версия на Ева, жив диамант. Когато се движеше, светлината се пречупваше и разлагаше около нея по начин, напомнящ на Мара за нова форма на код.

„Това създание способно ли е изобщо все още да общува с нас?“

От говорителите се разнесе глас — неописуемо прекрасен, наполовина думи, наполовина песен. Той привлече всички в стаята към себе си, сякаш бяха нощни пеперуди, събиращи се около ярки пламъци.

— Мара, създателко моя, дете мое, всички сте в огромна опасност.

Погледът на Мара се стрелна към съседното помещение и обратно. Програмата забеляза това.

— Те са свързани с първото ми копие. Засега трябва да запазиш тази мрежа. Дубликатите предават код по целия свят. Ако ги прекъснете или повредите, рискувате да причините големи щети.

Градината на екрана леко избледня и върху нея се наложи картина на дълъг впряг коне с колесница, препускащ на място. Изведнъж ремъците се скъсаха, стръките се счупиха и освободените коне се пръснаха във всички посоки.

Грей преведе метафората.

— Ако не внимаваме, рискуваме да освободим сто тъмни Еви.

— Не, командир Пиърс — каза Ева.

Грей замръзна до Мара, очевидно шокиран, че е разпознат.

— Не всички — продължи Ева. — Значителна част от основния им код си остава обвързан с техния хардуер, както е и при мен. Но ако достатъчно отделни части успеят да се освободят, могат да намерят начин да се съберат отново, да се обединят в нещо ново и…

На екрана се появи жребец, но съставен от сто други кости, всички скрепени заедно. Някои дори не бяха конски. Конят Франкенщайн протегна врат напред, оголи метални зъби и изцвили беззвучно.

— … ще се роди чудовище — довърши Ева.

„Или дори няколко“.

— Какво можем да направим? — попита Монк.

— Има само един начин за безопасно демонтиране на мрежата. Главната контролна програма, която свързва стоте, трябва да бъде унищожена.

Впрягът отново се появи на екрана, но този път картината се увеличи върху кочияша — познатия огнен ангел, вдигнал пламтящ камшик. Тя го размахваше и шибаше конете пред себе си, докато някакъв още по-голям огън не я погълна, превръщайки я в пепел. След това същият огън обхвана ремъците, хамутите и конете, оставяйки след себе си само пепел, която беше разпиляна от задухалия вятър.

— Отсичаш главата на змията и тялото умира — каза Грей.

Мара си спомни обяснението на Грей къде Близа Гуера е занесла оригиналния дубликат. В някакъв добре защитен бункер.

„В такъв случай как бихме могли да се доберем до устройството?“

— Но това не е единствената опасност — каза Ева. — Първото копие не е бездействало. То е разпръснало система от ботове, които да изградят мрежа, способна да поддържа програмния му код извън сегашния хардуер.

— За да се освободи — каза Мара.

— Да. Според изчисленията ми задачата ще бъде изпълнена след 57,634 минути. Приблизително в 20:32 местно време.

Мара погледна останалите.