Джеймс Роллинс - Ключът

— Предполагам, че това не е нормално — каза Монк на пилота.

— Non — съгласи се той, наведе се напред и превключи прожектора на търсещ режим, докато летяха над тъмните снежни върхове.

— Какво има? — обади се Мара от мястото си.

От тази височина Монк имаше изглед към стотици километри във всички посоки, чак до тъмната шир на Бискайския залив на север. Отделни светли петънца маркираха малките планински села, наред с по-ярките петна на крайбрежните градове. Преди минута пилотът беше засякъл най-голямата енория пред тях, недалеч от крайната им цел — място с трудното за произнасяне име Сугарамурди.

И тогава светлините започнаха да угасват една след друга.

Теренът веднага стана по-тъмен и застрашителен.

— Някой прекъсва тока в района — каза Монк.

Мара отвори уста, после я затвори. Разбра, че не е нужно да казва каквото и да било. След Париж и двамата знаеха какъв е първият признак за кибератака на двойника на Ева.

— Може да е просто обикновена повреда — предположи Монк. — През планината преминава бурен фронт.

Мара изсумтя насмешливо и завъртя очи.

— Можем ли да летим по-бързо? — попита Монк пилота.

Той кимна и увеличи скоростта. Хеликоптерът насочи носа си надолу и се понесе над върховете. Ветровете се засилиха и заблъскаха машината, сякаш искаха да я върнат назад. От ниските облаци заваля сняг.

Изведнъж пред тях се появи замък с покрити с плочи покриви, кацнал на висок връх и сияещ ярко в сумрака. Понесоха се към него. Гъст пушек се издигаше в небето, осветен от огньовете долу, само за да бъде разпръснат от вятъра. Сиво-бял хеликоптер кръжеше около една островърха кула с ослепително ярък прожектор; друг беше кацнал в двора.

Монк чу как радиото изпращя, след което пилотът му предаде съобщението.

— Имаме разрешение за кацане. Противникът е надвит, но ни предупреждават да бъдем внимателни.

— Ако внимавахме, нямаше да сме тук.

Пилотът се засмя.

— Кацам пред портите. Ще ви поеме ескорт.

Машината направи кръг като куче, преди да си легне, и се спусна пред стените на замъка. Веднага щом плъзгачите му докоснаха земята, четирима войници се втурнаха от портата, посрещнаха ги и помъкнаха компютърното оборудване. Извън обсега на горещите двигатели и перките снегът заваля по-силно, за да се превърне в дъжд в сянката на горящия замък. Все едно тичаха през сезоните — от лятна жега в сняг, после в пролетен дъжд.

В двора миришеше на горящо дърво и нафта.

— Последвайте ни — каза водещият войник.

Поведе ги бързо през разбити врати, през димяща зала и надолу в някакво мазе. По пътя Монк забеляза няколко тела, проснати в съседните стаи. Помъчи се да скрие гледката от Мара, но още преди да стигнат целта си, тя вече беше пребледняла и бе опряла юмрук под гърлото си. И щом се озоваха в нещо като компютърна лаборатория, се втурна напред, сякаш привлечена от комфорта на познатото.

Изведнъж рязко спря и ахна.

Монк се канеше да поздрави Ковалски, когато видя какво свети в съседното помещение.

— Е, вече определено знаем защо няма ток.

Отиде да стисна ръката на Ковалски.

Великанът обаче отстъпи назад и вдигна ръце.

— Не стреляй.

Монк си представи Джейсън.

„Много смешно“.

Откъм коридора се чу забързан тропот на кубинки и Грей нахлу в лабораторията.

— Чух, че си пристигнал! — Най-добрият му приятел пристъпи и го сграбчи в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя.

Монк го потупа по гърба и го пусна, като се огледа кой друг е тук.

— Добре, довели сте монахиня и свещеник. Толкова сериозно ли е положението?

— Още по-сериозно. Току-що разговарях с Пейнтър. Токът е спрял навсякъде.

— В цяла Испания ли?

— В целия свят.

Монк се намръщи и се обърна към сияещите сфери в съседното помещение.

— Нека позная. Двойникът на Ева си има нови приятелки.

— Така изглежда. — Грей пое дълбоко дъх. — Надяваме се, че Мара ще може да ни помогне да разберем срещу какво сме изправени.

Грей набързо им разказа за случилото се тук — престрелката, откриването на устройствата, бягството на лидерите на Crucibulum в укрепения бункер.

Информацията беше твърде много, за да се смели.

Мара като че ли остана глуха за това. Просто се взираше в съседната стая. Устните й се движеха, сякаш се молеше, но Монк подозираше, че брои копията на устройството й.

Накрая тя заговори, като продължаваше да гледа другата стая:

— Ясно е как са се добрали до схемите на оригиналния ми дизайн. — Обърна се и очите й блеснаха гневно. — Къде е Елиза Гуера?