Джеймс Роллинс - Ключът

— По-добре побързайте — каза Монк, който ясно си даваше сметка, че разигралият се тук екшън ще вбеси онази кучка. Единствената му надежда беше, че рязката загуба на връзка ще я направи предпазлива, поне докато не разбере какво се е случило всъщност. Това обаче нямаше да им спечели много време.

— И, Монк — каза Пейнтър. — Уредих хеликоптер, който да ви откара с Мара на север в Пиренеите. Грей е по следа и подготвя екип за щурмуване на един обект там. Устройството на Мара може да ни потрябва, ако врагът се опита да използва своето копие на Ева.

— Каква следа? — попита Монк.

— По-добре ми дай да говоря с Мара.

16:50

„Не, не, не, не…“

Мара закри уста с длан, докато държеше телефона с другата си ръка. Погледна замръзналото изображение на малкия екран. После записът тръгна отново, показвайки същата фигура да излиза изпод стряхата на огромна къща, заобиколена от група мъже.

— Записът е направен от охранителна камера в Сан Себастиан — каза директор Кроу. — Малко преди рейда срещу обект на Crucibulum.

Видеото отново замръзна. Картината беше зърнеста, но Мара позна лицето. То беше отпечатано в сърцето й, почти като това на собствената й майка.

Близа Гуера, главният библиотекар на университетската библиотека в Коимбра.

Мара си представи дребната жена, многото дълги нощи и вечери, прекарани в компанията й, дебатите, уроците, дори пътуването до Мадрид. Знаеше, че библиотекарката се гордее с родината си, с цялата тази област. Личеше си по вълнението, с което говореше, по забързаните стъпки, докато водеше Мара покрай библиотечните рафтове, за да й покаже някакъв рядък том, или из музеи, за да се спрат пред някакви доспехи или безценни исторически артефакти.

Но Мара беше приела, че страстта на Близа е рожба на интелектуално любопитство. Тя беше основателка на „Брусас“ заедно с майката на Карли. Мара знаеше също, че Близа е финансирала с лични средства повечето начинания на групата в началото, прибягвайки до значителното богатство на фамилията си, натрупано през вековете. Близа беше казала, че се радва, че може да използва парите за намирането на най-добрите и блестящи умове, вместо да ги оставя да мухлясват в някоя банка.

Но очевидно беше имала и друг, скрит мотив.

Въпреки това Мара се мъчеше да проумее видяното. Зави й се свят.

— Но тя е мъртва. Видях го с очите си.

— Това е искала да повярват всички, но както виждаш, тя е жива и здрава. В момента правим нов оглед на овъглените останки, намерени в библиотеката.

Телата са минали само през бърз преглед, колкото да бъдат идентифицирани.

Мара си представи Карли, стояща над покрития с флаг ковчег, съдържащ пепел и кости — единственото, което беше останало от майка й, след като пламъците бяха превърнали каменното подземие в крематориум.

— Смятаме, че е инсценирала смъртта си — продължи Пейнтър. — Или по нея са стреляли с халосни патрони, или нарочно е била само ранена. След като камерата се е изключила, са я извели и са подхвърлили тяло с нейните размери и форми, което да заблуди разследващите при бързия оглед.

Мара почти не чуваше думите му. Замаяна, тя погледна на всичките си години в университета в тази нова светлина. Нима Елиза я беше лъгала, че иска да сложи край на преследването на жените? Или беше искала Мара да е до нея и да й служи в някакъв нов световен ред? Сега усещаше, че библиотекарката я е подготвяла, тествала я е, опитвала се е да види дали тя доброволно ще застане на нейна страна и ще бъде прилъгана от Crucibulum.

И когато това се беше провалило…

Когато заговори, изричаше всяка следваща дума по-силно, подхранвана от надигащата се в нея ярост.

— Тя… тя си е мислила, че ще отнеса устройството в библиотеката, за да им покажа както програмата, така и самата сфера. Именно Елиза избра зимното слънцестоене. Може би заради значението му. Беше такава, винаги търсеше запомнящи се моменти, сякаш се опитваше да принуди съдбата. Но аз останах в лабораторията. Нямах време да отида там, така че в последния момент уредих дистанционна демонстрация. Ако бях отишла…

— … си щяла да бъдеш убита или отвлечена — довърши Пейнтър. — И устройството ти щеше да бъде откраднато и да изчезне, без никой да разбере. Така Crucibulum би разполагал с достъп до него и с достатъчно време да прави каквото си поиска с творението ти.

Мара погледна меко светещата сфера на пода. Пръстите й стиснаха телефона, когато си представи майката на Карли и другите три жени.