Джеймс Роллинс - Ключът

Точките на екрана маркираха местоположението на тела в мозъка на Кат. Докато гледаше, Лиза видя как някои от тях се преместват на нови позиции от пулсирането на малки капиляри или от движението на мозъчните течности.

Д-р Темпълтън наричаше тези молекулярни частици „невронна прах“. Всяка прашинка представляваше всъщност устройство с обем петдесет кубични микрометра, съдържащо набор полупроводникови сензори. Всяко имаше полимерна обвивка, която го правеше биологически неутрално, така че да не бъде изхвърлено от организма. Устройствата бяха инжектирани през порт в основата на черепа направо в гръбначномозъчната течност. Оттам пиезоелектрически заредените частици се разпределяха по повърхността на мозъка, привлечени от слабия ток, който все още течеше между невроните.

— Готова ли си, Лиза? — попита Джулиан.

Тя кимна. Ролята й оттук нататък беше съвсем проста.

Джулиан се обърна към молекулярната биоложка.

— Да видим дали можем да възкресим мъртвец.

Д-р Темпълтън чукна един клавиш и шлемът на Кат забръмча тихо като пчелен кошер. Лиза си представи как предавателите в него излъчват ултразвукови вълни, които минават през мозъка на Кат в търсене на някаква реакция.

— Кристалите се зареждат — каза д-р Темпълтън.

Лиза погледна и видя, че всички червени точки на екрана са светнали в зелено. Ултразвуковите трептения бяха възбудили пиезоелектрическите кристали, които захранваха малките транзистори, свързани с мозъка на Кат.

— Като че ли се получава — каза д-р Темпълтън. В гласа й се долавяше изумление.

Тази система беше разработена от Центъра за невронно инженерство на Калифорнийския университет. Учените бяха постигнали успехи с плъхове и сега в други университети, включително в Принстън, се провеждаха опити и върху хора.

Кат беше едно от първите морски свинчета на този експеримент.

Целта на невронната прах беше да поеме сигналите на невроните и да ги предаде на вградените в шлема приемници. Това позволяваше изключително фино сканиране на мозъка, много по-добро от всичко, получено с ЯМР.

Лиза погледна Джулиан.

— Има ли нещо?

— Още чакам данните от Сюзан.

Д-р Темпълтън се наведе над компютъра си.

— Предавам.

Лиза затаи дъх. Вчера бяха използвали ЯМР скенера на Джулиан, като програмата му беше интерпретирала сигналите в образи, докато Кат се съсредоточаваше. Надеждата днес беше, че невронната прах ще успее да постигне още по-голямо чудо.

— Добре — каза Джулиан. — Получавам. Изпращам данните ти към сървърите.

През изминалия половин ден Джулиан и Сюзан бяха настройвали системите си да работят в унисон. За изумление на Лиза, дълбочинната невронна мрежа се беше научила как да конвертира данните от невронната прах в картини, еквивалент на ЯМР скенерите, с които беше запозната. С тази разлика, че новите изображения бяха милион пъти по-детайлни и точни.

Джулиан се обърна към Сюзан.

— Вдигни напрежението.

Биоложката завъртя някакво копче на станцията си и шлемът забръмча по-силно.

Зелените точки на екрана светнаха по-ярко. Ултразвуковите вълни възбуждаха не само пиезокристалите, но и мозъка на Кат.

Изчакаха цяла минута, докато всичко се зареди.

Накрая Джулиан кимна на Лиза.

— Ти си на ред.

Лиза преглътна и се наведе към главата на Кат. Прочисти гърлото си и извика в шлема.

— Кат, трябва да ни помогнеш!

Представи си как думите трептят в тъпанчетата на Кат, как раздвижват костиците в ухото й, възбуждат слуховия нерв и пращат електрохимичен заряд в мозъка.

Въпреки че Кат си беше отишла, тази система би трябвало все още да функционира.

Освен това имаше надежда, че някъде в мъртвата мозъчна тъкан спомените на Кат все още биват кодирани и разкодирани и чакат да бъдат прехванати и свалени.

— Кат! Ако знаеш нещо за Хариет или Пени, представи си го!

Лиза се надяваше, че имената на момичетата ще предизвикат рефлексивен отговор, ще задействат нещо. Обърна се към Джулиан.

— Има ли нещо?

Той се дръпна, така че тя да вижда аморфната сивота на екрана му.

— Не. Ако имаше дори намек за реакция, чувствителната прах на Сюзан щеше да я улови.

— Ами ако вдигнем още напрежението? — попита Лиза и се обърна към другата станция.

Сюзан сви рамене и завъртя копчето докрай.

— Намираме се в непознати води.

Шлемът забръмча още по-силно.

Прашинките на екрана станаха още по-ярки и се сляха в изумрудено изображение на мозъка на Кат.