Джеймс Роллинс - Ключът

Мара продължи да го гледа, за да е сигурна, че няма да направи някоя глупост.

След няколко минути Монк започна да губи търпение и притисна Николаев.

— Ето, всичко е наред. А сега искам да говоря с шефката ти.

Николаев сви рамене и извади таблет. Допря палец до екрана, за да го стартира, след което го сложи изправен на масата, обърнат към компютъра.

След няколко секунди връзката се осъществи и на екрана се появи лице на жена. Приличаше на призрак, с бяла коса и бледа кожа. Единственото й петно беше татуираното черно слънце, покриващо едната й буза.

Монк пристъпи напред. Устните му се бяха превърнали в тънка линия, зъбите му бяха стиснати.

Мара се дръпна от него.

Дори Николаев отстъпи, все така насочил пистолет към него.

Монк се наведе към екрана.

— Валя… имахме уговорка.

16:30

Монк взе таблета и обърна малкия му екран към техника, който преглеждаше Xénese устройството.

— Виждаш, че изпълних моята част от сделката. Така че освободи дъщеря ми и Сейчан.

— Ами ако откажа? — насмешливо попита Валя. — Какво ще направиш?

Монк беше подготвен за такава реакция.

— Накарах Мара да въведе предпазен код. Програмиран е да се задейства точно в седемнайсет нула-нула. Крайният срок, който ти ми даде. След трийсет минути той ще изтрие цялата система. Само аз знам как да го спра. Така че или ще ми покажеш на живо как освобождаваш невредими Хариет и Сейчан, или няма да направя нищо и ще изгубиш всичко.

Това си беше чиста лъжа, блъф.

Преди да дойде Монк се беше опитал да убеди Мара да приеме плана му, но тя бе отказала. Все още смяташе, че Ева е прекалено важна за света, особено след като имаше и друго устройство като нейното. Освен това Мара вярваше, че в сегашното си състояние Ева ще откаже да бъде роб на нов господар.

От начина, по който изглеждаше Ева в момента, Монк изобщо не се съмняваше в това.

Затова изигра най-добрата си ръка и сви рамене.

— Ти си на ход, Валя.

Бледата жена остана с безизразна физиономия, докато обмисляше следващите си думи. Времето се проточи. Лампата примигна, сякаш усещаше безпокойството и нетърпението на Монк.

Когато Валя най-сетне заговори, думите й бяха насочени към техника.

— Калинин, приключи ли с анализа на устройството на госпожица Силвиера?

Техникът се изправи и вдигна тежкия скенер, който трябваше да държи с две ръце. Допреди малко го беше прекарвал над Xénese устройството.

— Да.

— Сигурен ли си, че си заснел напълно схемите му?

Калинин отиде при лаптопа си и чукна няколко клавиша. На екрана се отвори прозорец с подробно триизмерно изображение на устройството на Мара.

— Да.

Стомахът на Монк се сви.

— В такъв случай можем да изчакаме трийсет минути — каза Валя. — В крайна сметка схемите са ми достатъчни. Сигурна съм, че хората ми ще могат да възпроизведат устройството. Така че или въведи кода за отменяне и ми дай онова, което обеща… или ще ти пусна картина на живо, както поиска. Но се съмнявам, че гледката ще ти хареса.

И се усмихна.

— Ти си на ход.

„Дотук с блъфа“.

Монк опита друг подход.

— Ако го направя, ще ги пуснеш ли?

— Като се има предвид какво се опита да направиш току-що, смятам да ги задържа. Могат да се окажат полезни отново.

Монк си спомни предупреждението на Джейсън, че ще се случи точно това.

„Съжалявам, Хариет“.

Знаеше, че шансовете не са на негова страна, но трябваше да опита.

Примирен, че Валя никога няма да удържи на думата си, той отиде при лаптопа на Мара. Като продължаваше да държи таблета със самодоволната физиономия на бледата кучка, протегна ръка, но вместо да напише нещо, изговори проста команда.

Две думи.

— Сега, Ева.

16:33

При този сигнал Мара грабна таблета от Монк и го пусна на пода. Сви се на кълбо, когато трансформаторът до закования прозорец отвън се взриви. Прозвуча като граната, хвърлена по сградата. В стаята се разлетяха парчета стъкло, една дъска на прозореца се разцепи, след което помещението потъна в мрак.

Дори светлините Xénese станаха приглушени, когато устройството мина в режим на готовност с прекъсването на захранването.

Но Ева си беше свършила работата.

Монк реагира моментално. Мара изобщо не си беше представяла, че набитият мъж е в състояние да се движи толкова бързо. За един зашеметяващ миг той се хвърли към Николаев, сграбчи китката му и строши костите й с едно стискане с протезата си.

Руснакът изкрещя и пусна пистолета.

Монк го улови във въздуха с другата си ръка и го насочи в лицето на Калинин.