Джеймс Роллинс - Ключът

Единственият друг източник на светлина беше подова лампа, поставена до една дървена маса.

В стаята имаше само двама души, единият от които беше наведен над лаптоп. Беше висок и слаб, с рошава кафява коса и черни очила с дебели стъкла. До него имаше кутия, пълна с навити кабели, малки измерителни уреди и отвертки.

Очевидно това беше техническият експерт на Валя.

Другият беше същински мечок — руски мечок, доколкото можеше да се съди по късо подстриганата коса и студените сини очи. Всякакви съмнения за произхода му се разсейваха от облеклото му — мъжът беше само по тениска и сякаш изобщо не забелязваше студа в неотоплената стая. Върху голия му бицепс имаше татуирани сърп и чук.

Националността му се потвърждаваше и от военния пистолет в ръката му — руски МР-443 „Грач“, наричан също „Топ“.

Като че ли Валя беше дошла да играе шах.

Монк вдигна кутията.

„Добре че и аз си донесох царица“.

16:18

Докато завършваше с подготовката на Xénese устройството, Мара се запита как ли ще приключи всичко това. Погледна закованите прозорци и отново си помисли колко добре са изолирани. Представи си площада отвън. Беше го посещавала веднъж преди, по време на пътуването си с Елиза. Докато хапваха тапас, библиотекарката й беше разказала как на това място били изгаряни вещици, често на големи спектакли с множество клади.

Тя си спомни тъжните, но решителни думи на Елиза: „Интелигентните жени винаги са били преследвани. Един ден ще сложим край на това“.

За съжаление този ден нямаше да е днес.

Мара очакваше да бъде сполетяна от същата участ като вещиците от миналото.

За да се разсее, подслушваше двамата мъже в стаята. Те разговаряха тихо на руски, без да осъзнават, че тя разбира всяка дума. Мара слушаше грубите им коментари и подигравателните подмятания. По-едрият — Николаев — предлагаше мръсни начини да я накарат да сътрудничи, което накара партньора му да се усмихне похотливо.

„Напукайте си го всички“.

Няколко минути по-рано разговорът им за момент беше прекъснал — когато Монк отвори кутията, разкривайки слабо светещото Xénese устройство, поставено в спящ режим. Докато Мара го включваше към лаптопа си, Калинин, компютърният експерт, следеше внимателно работата й, като направо дишаше във врата й. Вонеше на чесън и мръсотия.

Мара не бързаше и се увери, че всички настройки са правилни, преди да включи отново Ева.

Калинин явно губеше търпение.

— Глупая шлюха — оплака се той на Николаев. „Тъпа курва“. — Няма представа какво прави.

Мара беше свикнала с подобно отношение от колегите си мъже. Както винаги, тя реши да остави работата си да говори вместо нея. След като се увери, че всичко е наред, въведе съответния код, за да върне Ева в пълния й блясък.

Xénese устройството на пода блесна и оживя.

Изненаданият Калинин отстъпи назад и закри очи с ръка, сякаш се страхуваше, че устройството може да експлодира.

Мара го погледна и му се усмихна подигравателно.

— Мудак.

Лайнар.

Калинин се изчерви, макар да не беше ясно дали от срам, или от изненада, че тя знае руски.

Той пристъпи напред и я избута.

— Внимавай как се държиш с дамата, пич — предупреди го Монк.

Николаев вдигна оръжие, готов да се намеси, но точно тогава на екрана на лаптопа се появиха Ева и градината й.

Всички погледи се обърнаха към създанието на Мара.

Дори Монк ахна.

Ева се беше преобразила отново. Беше се освободила от дрехите и сега голотата й се скриваше от сребристо покритие, което блещукаше и течеше, подобно на придошла от буря река на лунна светлина. Лицето й си оставаше лицето на майката на Мара, само че много по-великолепно. Очите й блестяха като черни диаманти.

Монк хвърли обезпокоен поглед към Мара: „Какво, по дяволите?“

В отговор тя сви едва-едва рамене; знаеше, че всяка открита проява на тревога може да развали сделката. Имаше само едно обяснение. Ева явно се беше научила как да продължава изчисленията си и в суспендиран режим. Обикновено, когато хардуерът й минаваше на намалено захранване, тя заспиваше, но очевидно беше намерила начин да действа по-ефективно. Дори по време на краткото им пътуване дотук беше направила скок напред — при това драматичен.

Мара обаче не даде израз на изненадата си. Махна на Калинин и заговори на руски, показвайки отново, че владее отлично езика.

— Провери всичко.

Калинин нямаше нужда да му се казва два пъти. Похотта му личеше ясно, но този път беше насочена към Ева.