Джон Гришэм - Разплата

Заместник-шериф Рой Лестър тъкмо излизаше от патрулката.

— Добро утро, Хоп — поздрави го Лестър и тогава видя зачервените му очи и сълзите по бузите.

— Застреляха преподобния Бел — изломоти Хоп. — Мъртъв е.

Хоп седеше на предната седалка на патрулката и продължаваше да бърше сълзите си, докато Лестър се носеше по тихите улици на Клантън и броени минути по-късно спря сред облак прах на покрития с чакъл паркинг пред църквата. Вратата на пристройката се отвори рязко и отвътре изхвърча пищящата Джаки Бел. Ръцете й бяха почервенели от кръв; по памучната й рокля и по бузите, където се беше докосвала, имаше кървави следи. Джаки виеше и ломотеше неразбираемо с разкривено от шока лице. Лестър я сграбчи и се помъчи да я успокои, но тя се отскубна и се развика:

— Той е мъртъв! Мъртъв е! Някой е убил мъжа ми!

Лестър отново я сграбчи в опит да я утеши и да й попречи да се върне в кабинета. Хоп гледаше отстрани и не знаеше какво да направи. Още се тревожеше, че може да обвинят него, и гледаше да не се намесва.

Госпожа Ванландингам, която живееше от отсрещната страна на улицата, чу суматохата и дотича, все още с кърпата за съдове в ръка. Пристигна точно когато и колата на Никс Гридли захрущя по чакъла на паркинга. Шерифът изскочи навън и щом го зърна, Джаки запищя:

— Той е мъртъв, Никс! Декстър е мъртъв! Някой го е застрелял! О, боже! Помогни ми!

Шерифът, Лестър и госпожа Ванландингам я преведоха през улицата до верандата отсреща, където тя рухна на люлеещ ракитов стол. Госпожа Ванландингам понечи да избърше бузите и ръцете й, но Джаки я отблъсна, зарови лице в дланите си и се разрида мъчително. Плачеше толкова силно, че почти се давеше.

— Остани при нея — поръча Никс на Лестър и се върна на паркинга, където го чакаше заместник-шериф Ред Арнет.

Влязоха в пристройката и бавно пристъпиха в кабинета, където намериха тялото на преподобния Бел на пода до стола му. Никс предпазливо докосна дясната му китка и след няколко секунди отбеляза:

— Няма пулс.

— Нищо чудно — отвърна Арнет. — Явно няма да ни трябва линейка.

— Май да. Обади се в погребалната агенция.

Хоп влезе в кабинета и каза:

— Господин Пийт Банинг го застреля. Чух изстрелите. Видях револвера му.

Никс се изправи, погледна смръщено Хоп и попита:

— Пийт Банинг ли?

— Да, господине. Бях отвън в коридора. Той насочи оръжието си към мен и после ми поръча да ви намеря.

— Какво още ти каза?

— Че съм добър човек. Това е всичко. После си тръгна.

Никс скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Ред, който поклати невярващо глава и измърмори:

— Пийт Банинг?

И двамата погледнаха Хоп с невярващо изражение.

— Точно така — увери ги той. — С очите си го видях, държеше револвер с дълга цев. Прицели се ей тук — посочи той средата на челото си. — Мислех, че и аз ще умра.

Никс отново нахлупи шапката си и потърка бузи. Сведе очи към пода и забеляза как локвата кръв се разраства и безшумно се плъзга все по-далече от тялото. Погледна към затворените очи на Декстър и се запита за пръв път какво е предизвикало случилото се.

— Е, извършителят на това престъпление май е ясен — отбеляза Ред.

— Така се оказва — отговори Никс. — Хайде все пак да направим няколко снимки и да потърсим гилзи.

— Ами близките? — попита Ред.

— Тъкмо за това си помислих. Да отведем госпожа Бел в дома й и да помолим няколко жени да останат с нея. Аз ще отида в училището и ще поговоря с директора. Имат три деца, нали?

— Така ми се струва.

— Да — потвърди Хоп. — Две момичета и едно момче.

Никс погледна Хоп и каза:

— От теб да не излиза нищо, Хоп, ясно ли е? Ама наистина нищо. Никоя жива душа да не научава какво се е случило тук. Ако се разбъбриш, кълна се, че ще те тикна в ареста.

— Няма, ще си трая, господин шериф. Дума няма да обеля.

Затвориха вратата на кабинета и излязоха на улицата. Отсреща съседите се събираха около верандата на семейство Ванландингам, най-вече домакини, които стояха слисани, закрили уста с ръка.

Повече от десет години в окръг Форд не беше ставало убийство на бял човек. През 1936 г. двама изполичари бяха започнали война заради ивица безполезна земя. Спечели я онзи с по-точен мерник, на процеса се оправда със самозащита и се прибра у дома. Две години по-късно чернокож младеж беше линчуван край селището Бокс Хил, защото уж подметнал нещо неприлично на бяла жена. През 1938 г. обаче линчът не беше смятан за убийство и изобщо за престъпление никъде в Юга, най-малко пък в Мисисипи. Една неуместна дума към бяла жена спокойно можеше да бъде наказана със смърт.