Джон Гришэм - Разплата

В момента нито Никс Гридли, нито Ред Арнет, нито Рой Лестър или който и да било на възраст под седемдесет години в Клантън помнеше убийство на видна личност от града. А фактът, че главният заподозрян беше още по-виден техен съгражданин, направо изуми хората. Съдебните чиновници, адвокатите и съдиите изоставиха всякакви други дела, повтаряха току-що наученото и клатеха глави. В магазините и офисите край площада секретарки, собственици на фирми и клиенти си предаваха поразителната новина и се гледаха смаяно. В училищата учителите престанаха да преподават, зарязаха учениците и се скупчиха в коридорите. По сенчестите улици в центъра съседите стояха край пощенските кутии и се мъчеха да измислят различни начини да кажат: „Не е възможно“.

Но беше. В двора на Ванландингам се стълпиха хора, отчаяно загледани към паркинга от отсрещната страна на улицата, където бяха спрели три патрулки — целият полицейски автопарк на окръга — и катафалката на погребална агенция „Магаргъл“. Заведоха Джаки Бел обратно в свещеническия дом, където при нея остана близка лекарка и няколко жени от църквата. Скоро улиците се напълниха с коли и пикапи на любопитни шофьори. Някои преминаваха бавно, докато водачите им зяпаха. Други паркираха както дойде съвсем близо до църквата.

Присъствието на катафалката действаше като магнит и хората излязоха на паркинга, където Рой Лестър им нареди да стоят настрана. Задната врата на катафалката беше открехната, което, разбира се, означаваше, че скоро в нея ще положат пастора за краткото пътуване до погребалната агенция. Както се случва при всяка трагедия — било престъпление, било нещастен случай, — любопитните всъщност искаха да видят трупа. Изумени и шокирани, те се приближиха смълчани със съзнанието, че са късметлии. Бяха очевидци на невероятна история и щяха до края на живота си да говорят как са били на мястото, когато катафалката е откарвала преподобния Бел.

Шериф Гридли излезе от пристройката, огледа струпаните хора и свали шапката си. Зад него се появи носилка с черно покривало, изпод което се виждаха само кафявите обувки на Декстър. Всички мъже тутакси свалиха шапки и каскети, а жените сведоха глави, но не затвориха очи. Някои хлипаха тихо. Когато натовариха тялото и затвориха задната врата, старият Магаргъл седна зад волана и потегли. Той никога не пропускаше възможност за допълнителна доза драматизъм, затова мина по страничните улички и излезе на площада, после направи две бавни обиколки около сградата на съда, та градът да го огледа хубаво.

Час по-късно шериф Гридли му се обади и даде нареждане тялото да бъде транспортирано в Джаксън за аутопсия.

Нинева не помнеше кога за последен път Пийт я е молил да поседи с него на верандата. Имаше си толкова работа. Еймъс биеше масло в хамбара и се нуждаеше от помощ. След това й предстоеше да консервира една купчина фасул и грах. Чакаше я и пране. Но когато господарят й нареди: „Седни на люлеещия стол да си поговорим“, не вървеше да му откаже. Нинева сърбаше студен чай, докато той пушеше цигара от цигара, както щеше да си спомни тя по-късно, докато разказваше на Еймъс. Вниманието на Пийт беше приковано към шосето на около четиристотин метра от алеята пред къщата. Минаха немного автомобили и пикали, и няколко каруци, пълни с памук, на път за магана в града.

Когато иззад завоя се подаде колата на шерифа, Пийт рече:

— Ето го, пристига.

— Кой? — попита тя.

— Шериф Гридли.

— Какво иска?

— Идва да ме арестува, Нинева. За убийство. Току-що застрелях пастор Декстър Бел.

— Не може да бъде! Ама наистина ли?

— Казах ти. — Той се изправи и се приближи до стола й. Наведе се и изпъна пръст към лицето й. — Да не си казала на никого, Нинева, чуваш ли?

Очите й се облещиха, устата й зяпна, но тя не можа да продума и дума. Пийт извади малък плик от джоба на якето си и й го подаде.

— Сега влез в къщата и веднага щом ме откарат, занеси това на Флори.

Пийт хвана ръката й, помогна й да се изправи и отвори мрежестата врата. Когато влезе вътре, Нинева нададе измъчен вой, който го стъписа. Той затвори и дървената врата и се обърна към шерифа, който се приближаваше. Гридли не бързаше. Паркира до пикапа на Пийт, излезе от патрулката, придружаван от Ред и Рой за подкрепа, запъти се към верандата и спря пред стълбите. Впери поглед в Пийт, който изглеждаше напълно безучастен.

— Най-добре да дойдеш с нас, Пийт — каза Никс.

Пийт посочи към пикапа си и каза: