Джон Гришэм - Разплата

Още три часа Джаки и децата й стояха храбро до ковчега и посрещаха много от същите хора, които бяха видели и предишния ден. Дойдоха стотици, включително всеки здрав и прав методист от окръга и мнозина от други църкви, а също приятели на семейството и много деца, твърде малки за траурното събитие, но доведени на бдението от приятелски чувства към семейство Бел. Почитта си изразиха и много непознати, които просто не искаха да пропуснат възможността да се впишат в случващото се. Пейките се напълниха с хора, които чакаха търпеливо да минат покрай ковчега и да изръсят някоя баналност на близките, а докато чакаха, се молеха, шушукаха си и си разменяха последните новини. Църквата страдаше от непрежалимата загуба, а органът въздействаше още по-траурно. Госпожа Ема Фей Ридъл изпълняваше нескончаема поредица от погребални мелодии.

Хоп наблюдаваше от един ъгъл на балкона, за пореден път озадачен от странните привички на белите.

След двудневните предварителни ритуали изтощените опечалени се събраха за последен път в църквата в събота следобед. Свещеник, приятел на Декстър, проведе службата, съпроводена от пълен хор, двама солисти, дълга проповед, още изпълнения на госпожа Ема Фей на орган, откъси от Светото писание, три прощални слова, обилно леене на сълзи и, да, отворен ковчег. Въпреки храбрите си усилия свещеникът не успя да придаде смисъл на смъртта на Декстър Бел. Разчиташе предимно на „Неведоми са пътищата Божии“, но не предизвика отзвук. Накрая се отказа и хористите се изправиха.

След два мъчителни часа нямаше какво повече да се каже, натовариха Декстър на катафалката и поеха през града към общинското гробище, където най-накрая го положиха да почива в мир сред море от цветя и прилив на бурни чувства. Много след като свещеникът приключи, Джаки и децата останаха да седят на сгъваемите столове, вторачени в ковчега и купчината черна пръст до него.

Госпожа Глория Грейндж беше всеотдайна методистка, която не пропусна нито един ритуал и след погребението се отби в дома на Милдред Хайландър на чаша чай. Милдред беше презвитерианка и не познаваше преподобния Бел, затова не присъства на погребението, но искаше да научи всички подробности и Глория буквално я заля с тях.

Късно в събота следобед Флори се запъти към града, и тя да пие чай с Милдред. Изгаряше от нетърпение да научи подробностите за нещастието, причинено от брат й, а Милдред пък нямаше търпение да й ги разкаже.

За пръв път в своя живот младият Джоуел Банинг не се подчини на баща си. Замина в събота сутринта от Нашвил за Мемфис. Четиричасовото пътуване с влак му предостави достатъчно време да размишлява над непокорството си и когато пристигна в Мемфис, беше убеден, че е постъпил правилно. Дори би могъл да изреди причините: трябваше да провери как е Флори; трябваше да се срещне с управителя Бюфорд и да се увери, че прибирането на реколтата върви по план; може би трябваше да се срещне и с Джон Уилбанкс, за да обсъдят защитата на баща му… или пък не. Семейството им се разпадаше по всички фронтове и някой трябваше да се намеси и да се опита да го спаси. Освен това баща му беше в затвора и ако той пристигнеше и заминеше без много шум, както планираше, краткото му посещение нямаше да бъде разкрито, нито неподчинението му — разобличено.

Влакът от Мемфис за Клантън спря шест пъти и вече беше тъмно, когато Джоуел стъпи на перона и нахлупи шапката ниско над очите си. Слязоха още няколко души, но, изглежда, никой не го позна. В града имаше две таксита. И двете бяха пред гарата, а шофьорите им се бяха облегнали на един и същ калник, дъвчеха тютюн и пушеха ръчно свити цигари.

— Пред дрогерията още ли има телефонна кабина? — попита Джоуел шофьора, който беше по-наблизо.

— Да.

— Ще ме закарате ли?

— Качвай се.

Площадът беше пълен с окъснели пазаруващи. Дори през сезона на памукобера фермерите и техните помощници приключваха рано в събота и следобед се отправяха към града. Магазините бяха пълни, тротоарите гъмжаха от хора, в кино „Атриум“ прожектираха „Сини небеса“ с Бинг Крозби и опашката се виеше чак зад ъгъла. Джоуел предпочиташе да избегне тълпите и помоли шофьора да спре в една пряка. Телефонната кабина пред аптеката на Гейнрайт беше заета. Джоуел застана до нея, засуети се напрегнато заради младата жена вътре и се постара да не поглежда в очите хората, които минаваха. Когато най-сетне влезе, пъхна монета от пет цента и звънна на леля си Флори. Тя отговори след няколко позвънявания.