Джон Гришэм - Разплата

— Невинен.

— Съдът го приема и го вписва в протокола. Има ли друго, господин Уилбанкс?

— Да, господин съдия — отговори адвокатът. — Почтително моля съда да определи разумна гаранция за клиента ми. Напълно съзнавам сериозността на обвинението и не го омаловажавам, но гаранцията е допустима и в този случай. Тя е просто застраховка, че обвиняемият няма да избяга, а ще се яви в съда, когато трябва. Господин Банинг е собственик на огромен имот от шестстотин и четиридесет акра, необременени от дългове, и иска да предостави като гаранция нотариалния акт. Сестра му е собственик на съседния парцел и ще направи същото. Позволете да добавя, господин съдия, че тази земя принадлежи на семейство Банинг повече от сто години и нито клиентът ми, нито сестра му биха я изложили на риск.

Съдия Озуълт го прекъсна:

— Става дума за предумишлено убийство, господин Уилбанкс.

— Разбирам, господин съдия, но клиентът ми е невинен до доказване на противното. Каква полза има за щата или за когото и да било той да остане в ареста, след като е в състояние да предостави гаранция и да бъде на свобода до процеса? Няма да избяга.

— Не съм чувал за гаранция при толкова сериозно обвинение.

— И аз, но Наказателният кодекс на Мисисипи не я забранява. Ако съдът пожелае, бих могъл да изготвя справка по въпроса.

По време на този разговор Пийт стоеше мирно, неподвижен и стегнат като постови. Гледаше право напред, сякаш не чуваше нищо, но всъщност попиваше всяка дума.

Съдия Озуълт се позамисли и каза:

— Много добре. Ще прочета справката ви, но трябва да бъде много убедителна, за да променя становището си. А дотогава обвиняемият остава в ареста.

Никс леко стисна Пийт за лакътя и го изведе от съдебната зала, следван от Джон Уилбанкс. До колата на шерифа чакаха двама фотографи, които бързо направиха снимки, също както при влизането на Пийт в съда. Един репортер се провикна с въпрос към него. Той не му обърна внимание и се мушна на задната седалка. След броени минути отново беше в килията си със свалени белезници и обувки, четеше „Слез на земята, Мойсей“ и пушеше цигара.

Погребението на Декстър Бел се превърна във внушително събитие. Сбогуването с него започна в четвъртък, деня след убийството, когато старият Магаргъл отвори вратите на погребалната си агенция в шест следобед и хората се стекоха вътре. Половин час по-рано Джаки Бел и трите й деца бяха допуснати при тялото. Само те. По онова време в тази част на света ковчегът традиционно беше отворен. Декстър лежеше върху лъскав плат и черният му костюм се виждаше от кръста нагоре. Джаки припадна, а децата се разплакаха, запищяха и се замятаха. Господин Магаргъл и синът му бяха единствените други хора в стаята и се помъчиха да ги успокоят, но се оказа невъзможно.

Нямаше основателна причина ковчегът да бъде отворен. Нямаше закон или свещено писание, които да изискват такъв ритуал. Хората го правеха просто за да подсилят драматичното въздействие. По-силните емоции се равняваха на повече обич към покойника. Джаки беше присъствала на десетки опела, отслужени от съпруга й, и ковчегът винаги беше отворен.

Семейство Магаргъл нямаха почти никакъв опит с огнестрелни рани в лицето. Повечето им клиенти бяха възрастни хора, чиито крехки тела се подготвяха лесно. Но малко след като се заеха с балсамирането на преподобния Бел, те си дадоха сметка, че се нуждаят от помощ, и се обадиха на свой по-опитен колега от Мемфис. Голямо парче от задната част на черепа липсваше на мястото на изходната рана от третия куршум, но това не беше важно. Никой никога нямаше да види тази част от тялото на мъртвия. Входната рана обаче представляваше голяма дупка точно над носа, която изискваше многочасово умело запълване и моделиране с всякакви пасти, лепила и бои. Крайният резултат беше сносен, но съвсем не страхотен. Декстър си остана смръщен, като че ли за вечни времена щеше да се взира ужасен в дулото.

След продължилото половин час сбогуване на близките, трагичен момент, по време на който дори опитните погребални агенти едва не се разплакаха, Джаки и децата й бяха настанени на столове до ковчега, вратите се отвориха и хората нахлуха. Последваха три часа на несдържана мъка, печал и страдание.

След почивка ритуалът продължи на следващия ден, когато тялото на Декстър бе пренесено по пътеката и поставено под собствения му амвон. Джаки беше видяла предостатъчно и помоли да затворят ковчега. Старият Магаргъл се начумери на молбата й, но се подчини и не каза нищо.