Джон Гришэм - Разплата

Флори влезе в стаята на шерифа, поздрави Никс и Ред и ги осведоми, че идва да се види с брат си. В тежката си сламена чанта носеше три романа от Уилям Фокнър, килограм кафе „Стандард“, поръчано по пощата от дистрибутора в Балтимор, чаша за кафе, десет пакета цигари, кибрит, четка за зъби и паста, два сапуна, две шишенца аспирин, две шишенца обезболяващи и кутия шоколадови бонбони. Все неща, които брат й беше поискал.

След кратък неловък разговор Никс я попита какво има в чантата. Без да я отваря, тя обясни, че носи няколко безобидни неща, за които Пийт я е помолил.

Шерифът си отбеляза наум да си запише тази информация и да я предаде на прокурора. Банинг беше планирал престъплението си толкова старателно, че беше изготвил списък на нещата, които сестра му да донесе в ареста. Недвусмислено доказателство за предумишлено убийство. Неволна, но вероятно сериозна грешка на Флори.

— Кога е поискал тези неща? — попита нехайно Никс.

В желанието си да съдейства Флори отговори:

— О, оставил е бележка на Нинева, която й поръчал да ми донесе, след като го арестуват.

— Разбирам — рече Никс. — Я ми кажи, Флори, ти доколко беше запозната с плановете му?

— Нищо не знаех. Кълна се. Абсолютно нищо. Шокирана съм също като вас, дори повече, защото той ми е брат и не съм допускала, че ще направи подобно нещо.

Никс стрелна Ред с невярващ поглед. Съмняваше се, че тя не е знаела нищо предварително. Съмняваше се, че им казва всичко. Начинът, по който той погледна Ред, разтревожи Флори, която внезапно осъзна, че не бива да говори.

— Може ли да видя брат си? — примоли се тя.

— Разбира се — отговори Никс. Отново погледна Ред и нареди: — Върви да доведеш арестанта.

След като Ред излезе, Никс взе чантата и разгледа съдържанието й, с което подразни Флори, и тя каза:

— Какво търсиш, Никс? Оръжие и ножове ли?

— Какво ще го прави това кафе? — попита Никс.

— Ще го пие.

— Тук имаме кафе, Флори.

— Не се съмнявам, но Пийт е много взискателен към кафето си. Заради войната, когато не е вкусвал нито капка. Непременно трябва да бъде „Стандард“ от Ню Орлиънс. Най-малко това можеш да направиш.

— Ако даваме на него „Стандард“, ще трябва да даваме и на другите арестанти, поне на белите. Тук няма привилегии, Флори, разбираш ли? Хората и бездруго вече подозират, че Пийт получава специално отношение.

— Давайте им. Ще донеса колкото е нужно.

Никс вдигна чашата. Беше керамична, кремава със светлокафеникави петна, очевидно използвана. Преди той да смогне да каже нещо, Флори обясни:

— Това е любимата му чаша. Дали му я във военната болница, докато се възстановявал след операциите. Никс, нали не би отказал на един герой от войната простата услуга да пие кафе от любимата си чаша?

— Май не бих — промърмори Никс и започна да прибира нещата в чантата.

— Той не е обикновен арестант, Никс, не го забравяй. Заключили сте го там отзад, един бог знае с кого, сигурно с шайка крадци и контрабандисти, но не забравяй, че той е Пийт Банинг.

— Под ключ е, защото е убил свещеник, Флори. В момента е единственият убиец там. И няма да получи специално отношение.

Вратата се отвори и в стаята влезе Пийт, следван от Ред. Погледна сестра си с каменно изражение и изгледа шерифа отвисоко.

— Сигурно пак искаш да използваш моя офис — каза Никс.

— Благодаря ти, много любезно от твоя страна — отговори Пийт.

Никс неохотно се изправи и излезе заедно с Ред. Кобурът му с пистолета висеше на закачалка в ъгъла пред очите на всички.

Пийт седна и погледна сестра си, чиито първи думи бяха:

— Идиот такъв. Защо си толкова глупав, себичен, недалновиден и пълен кретен? Как можа да го причиниш на семейството си? Остави ме мен, остави фермата и хората, които зависят от теб. Остави приятелите. Но как можа да го причиниш на децата си, за бога? Те са съсипани, Пийт, ужасно са уплашени и не са на себе си. Как можа?

— Нямах избор.

— Нима? Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш, Пийт?

— Не, няма да ти обяснявам. И говори по-тихо. Не си въобразявай, че не ни слушат.

— Не ме интересува дали ни слушат.

Очите му се изцъклиха, когато изпъна пръст към нея.

— Овладей се, Флори. Не съм в настроение за театралните ти изпълнения и не желая да бъда оскърбяван. Постъпката ми си има причина и ти може би някой ден ще я разбереш. Засега обаче нямам какво да кажа по въпроса и тъй като ти не го проумяваш, най-добре си мери приказките.

Очите й тутакси се насълзиха и устните й потръпнаха. Тя наведе брадичка и промърмори: