Джон Гришэм - Разплата

Джон засмука пурата си и изпрати облак синкав дим към тавана.

— Значи нямаш представа какво се крие зад това?

Тя попи сълзите си с носна кърпичка и отговори:

— Толкова съм шокирана, че нищо не проумявам, Джон. В момента ми е трудно дори да дишам, камо ли да разсъждавам ясно. Може би утре, може би вдругиден, но не сега. Всичко ми е като в мъгла.

— А Джоуел и Стела?

— Говорих и с двамата. Горките деца, заминаха да учат, наслаждават се на колежанския живот, нямат никакви грижи и изведнъж научават, че баща им е убил собствения им свещеник — човек, на когото се възхищават. И дори не могат да се приберат у дома, защото Пийт издаде изрично нареждане, при това писмено, да не си идват, докато той не им каже. — Флори хлипа около минута, после стисна зъби, отново избърса сълзите си и каза: — Извинявай.

— О, не, наплачи се, Флори. Ще ми се и аз да можех. Изкарай всичко навън, напълно естествено е. Сега не е моментът да проявяваш храброст. Емоциите са добре дошли. Този трагичен ден ще ни преследва години наред.

— Какво предстои, Джон?

— Нищо хубаво, уверявам те. Говорих със съдия Озуълт днес следобед. И дума не можело да става за освобождаване под гаранция и аз напълно го разбирам. В крайна сметка говорим за убийство. Днес следобед се видях с Пийт, но той не желае да ми съдейства. От една страна, не иска да пледира „виновен“, а от друга, не съдейства на защитата си. Разбира се, това може да се промени, но ти и аз го познаваме и сме наясно, че науми ли си нещо, Пийт не отстъпва.

— Каква ще е защитата му?

— Възможностите ни са ограничени. Самозащита, състояние на афект, алиби може би. Но нищо няма да проработи, Флори. — Той отново дръпна от пурата и издиша поредния облак. — Има и още. Днес следобед ми подсказаха нещо, заради което отидох в регистъра на поземлените имоти. Преди три седмици Пийт е прехвърлил собствеността върху земята на Джоуел и Стела. Нямал е основателна причина за това и със сигурност не е искал аз да разбера. Използвал е адвокат от Тюпълоу, който няма почти никакви делови връзки с Клантън.

— И каква е целта? Извинявай, Джон, помогни ми да се ориентирам.

— Работата е там, че Пийт е планирал убийството от известно време и за да предпази земята си от евентуални претенции от страна на близките на Декстър Бел, я е прехвърлил на децата си и е махнал своето име от нотариалния акт.

— Ще свърши ли работа?

— Съмнявам се, но ще решаваме този въпрос друг път. Твоята земя си е на твое име и случващото се няма да я засегне.

— Благодаря, Джон, но дори не съм се замисляла за нея.

— Ако той отиде на съд, а не виждам как бихме избегнали това, прехвърлянето на земята ще бъде изтъкнато като доказателство за умисъл. Всичко е било старателно планирано, Флори. Пийт го е обмислял от доста време.

Флори вдигна носната кърпичка към устата си и се вторачи в пода, докато минутите се нижеха. В кантората цареше пълна тишина, всички шумове откъм улицата бяха заглъхнали. Джон се изправи и угаси пурата си в тежък кристален пепелник, после се приближи до бюрото и запали нова. Застана пред френския прозорец и погледна към съда отсреща. Здрачаваше се и върху площада падаха сенки.

Без да се обръща, той попита:

— Пийт колко време лежа по болници, след като се измъкна от онзи ад?

— Месеци. Не знам, може би година. Имаше тежки рани и беше под шейсет килограма. Нужно беше време.

— А психическото му състояние? Имаше ли проблеми?

— Дори да е имал, не сме говорили за тях. Но как да не мръдне човек, след като е преживял такива неща?

— Поставиха ли му диагноза?

— Нямам представа. Но след войната той не е същият човек, а и как иначе? Сигурна съм, че много от онези момчета не могат да преодолеят травмите си.

— В какъв смисъл е по-различен сега?

Флори пъхна носната кърпичка в чантата си, сякаш да покаже, че е приключила със сълзите.

— Лайза каза, че отначало сънувал кошмари и почти не спял. Сега е по-мрачен, склонен е дълго да мълчи и това, изглежда, му е приятно. Но Пийт никога не е бил от разговорливите. Помня, че когато се прибра, изглеждаше щастлив и спокоен. Все още се възстановяваше и наддаваше, постоянно се усмихваше и се радваше, че е жив и войната е приключила. Това не продължи дълго обаче. Пролича си, че с Лайза са в обтегнати отношения. Нинева ми спомена, че двамата никак не се разбират. Беше наистина странно, че колкото повече укрепваше Пийт, колкото повече се вземаше в ръце, толкова по-бързо се сриваше Лайза.

— За какво се разправяха?