Джон Гришэм - Разплата

Когато стана ясно, че Пийт няма да коментира думите му, Гридли се отдръпна и рече:

— Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо.

— Благодаря.

В четири през нощта Флори най-сетне престана да се мъчи да заспи и отиде в кухнята да си направи кафе. Мариета, която живееше на приземния етаж, я чу и скоро се появи по нощница. Флори й каза, че не може да заспи, но не се нуждае от нищо, и я прати да си легне. След две чаши чай със захар и още сълзи Флори прехапа устна и реши, че страховитият кошмар трябва да вдъхнови творчески порив у нея. Около час се опитва да съчини стихотворение, но на зазоряване го заряза. Насочи се към документалния жанр и захвана дневник, посветен на трагедията в реално време. Пропусна ваната и закуската и в седем сутринта беше в Клантън, в дома на Милдред Хайландър, вдовица, която живееше сама и която според Флори беше единственият човек в града, който разбираше поезията й. На чаша топъл чай и сиренки двете обсъдиха кошмара.

Милдред взе сутрешните вестници на Тюпълоу и Мемфис и очакванията им за най-лошото не останаха излъгани. Уводната статия на вестника на Тюпълоу беше озаглавена „Герой от войната арестуван за убийство“. Мемфиският вестник, очевидно по-слабо заинтересуван от случващото се в щата Мисисипи, бе публикувал историята в раздела за криминални новини под заглавие „Виден проповедник застрелян в църква“. Фактите в двете статии се различаваха малко. Нямаше нито дума от адвоката на заподозрения или от властите. Съобщаваше се, че жителите на Клантън са в шок.

Местният вестник „Форд Каунти Таймс“ беше седмичник, който се появяваше по будките в сряда сутрин, поради което изпусна сензацията от същия ден и трябваше да чака до следващата седмица. Фотографът му обаче беше успял да снима Пийт Банинг на влизане в ареста и снимката беше използвана в ежедневниците на Мемфис и Тюпълоу. Пийт и трима от добрите стари момчета с различни униформи и шапки, които го отвеждаха в ареста напълно равнодушен.

Тъй като, изглежда, цял Клантън бе загубил ума и дума, репортерите се занимаваха с колоритната история на Пийт като герой от войната. Двата вестника черпеха обилно от архивите си и описваха подробно неговата кариера и подвизите му като легендарен боец в Южния Тихи океан. И двата използваха по-малки снимки на Пийт от завръщането му в Клантън предишната година. Ежедневникът на Тюпълоу дори бе публикувал снимка на Пийт и Лайза от церемонията на градския площад.

Вик Диксън живееше срещу Милдред и беше един от малцината в Клантън, абонирани за сутрешния вестник на Джаксън — най-големия в щата, но с малобройни читатели в северните окръзи. След като го прочете с кафето си, той пресече улицата и го даде на Милдред, която беше помолила да й го заеме. В дневната й Вик си поговори с Флори и поднесе съболезнованията си, или по-скоро, съчувствието си, или каквото там се очакваше да изрази пред сестрата на човек, обвинен в убийство и най-вероятно виновен. Милдред го напъди, но едва след като измъкна от него обещание да й носи джаксънския ежедневник.

Флори искаше материали за досието си или за албума си с изрезки, или за документалния разказ за този кошмар. Държеше да запише и да съхрани всичко. Не беше много сигурна с каква цел, но се очертаваше дълга, тъжна и наистина уникална история и тя нямаше никакво намерение да я пропусне. Искаше да е в състояние да отговори на колкото се може повече въпроси на Джоуел и Стела, когато най-сетне се приберат.

Остана разочарована обаче, когато осъзна, че във вестника на Джаксън, който се намираше по-далече от Клантън, отколкото Тюпълоу или Мемфис, имаше още по-малко подробности и по-малко снимки. Под скучното заглавие „Известен фермер арестуван в Клантън“. Въпреки това Флори изряза талон за абонамент и смяташе да го изпрати заедно с чек.

Обади се на Джоуел и Стела от телефона на Милдред и се опита да ги увери, че положението у дома не е толкова катастрофално, както може би им изглежда. Провали се с гръм и трясък и когато накрая затвори, и племенникът, и племенницата й плачеха. Баща им беше в ареста, при това обвинен в жестоко убийство, и те искаха да си дойдат у дома.

В девет часа Флори се мобилизира и отиде до ареста със своя седемгодишен линкълн. Километражът показваше по-малко от трийсет хиляди километра и колата рядко беше напускала окръга, най-вече защото собственичката й нямаше шофьорска книжка. Флори два пъти се беше проваляла на изпита, няколко пъти я бяха спирали полицаи, но без санкции, и тя продължаваше да шофира, след като с Никс Гридли си бяха стиснали ръцете и се бяха договорили да кара само до града и обратно и никога нощем.