Джон Гришэм - Разплата

Не присъстваше никой от семействата Банинг и Бел. Близките на пастора бяха в траур и се подготвяха за погребението на следващия ден. Близките на Пийт бяха далече.

В качеството им на служители на закона адвокатите от града имаха право да сноват в предната част на залата, отвъд преградата пред зрителските места. Присъстваха всичките дванайсет, издокарани с тъмните си костюми, и се преструваха, че имат важна работа. Съдебните служители, обикновено бездушни и почти летаргични, енергично разместваха безполезни документи.

Никс Гридли имаше двама щатни заместници — Рой Лестър и Ред Арнет — и трима нещатни, както и двама доброволци. В този хубав ден присъстваха всичките осем служители на шерифската служба, до един със спретнати, колосани и почти пълни униформи — впечатляваща демонстрация на сила. Самият Никс сякаш беше навсякъде — смееше се с адвокатите, флиртуваше със секретарките, бъбреше си с някои от зрителите. Оставаше му година до следващите избори и той не можеше да изпусне шанса да важничи пред толкова много избиратели.

И така, представлението продължаваше, публиката растеше, а стрелките на часовника подминаха девет. Съдия Озуълт най-сетне се показа зад съдийската маса с развята черна тога и се настани на трона си. Правеше се, че не забелязва зрителите. Погледна към Никс и каза:

— Господин шериф, доведете арестантите.

Никс вече беше на вратата до ложата на съдебните заседатели. Отвори я, хлътна вътре и след миг се върна, следван от Пийт Банинг с белезници и широк сив гащеризон, на който пишеше „Арест“. Зад Пийт беше Чък Манли, обвинен в кражба на коли и имал нещастието да бъде арестуван няколко дни преди Пийт да застреля свещеника. При нормални обстоятелства щяха да доведат Чък при съдията, да му назначат адвокат и да го върнат обратно в ареста, без почти никой да разбере. Но съдбата се намеси и престъплението, в което беше обвинен Манли, щеше да стане достояние на мнозина.

Пийт пристъпваше като на парад, изпъчен, самоуверен и спокоен. Никс го поведе към стол пред празната ложа на съдебните заседатели и Манли седна до него. Не им свалиха белезниците. Адвокатите се настаниха по местата си и за кратко всичко притихна, докато съдията преглеждаше няколко документа. Накрая каза:

— Щатът срещу Чък Манли.

Адвокат на име Нане скочи на крака и направи знак на клиента си да застане до него пред съдийската маса. Манли пристъпи и вдигна поглед към Озуълт, който попита:

— Вие ли сте Чък Манли?

— Да, господин съдия.

— И господин Нане е адвокатът ви?

— Май да. Майка ми го е наела.

— Искате ли той да ви бъде адвокат?

— Може. Обаче съм невинен, станало е недоразумение.

Нане го стисна за лакътя и му каза да млъкне.

— Арестували са ви миналия понеделник и са ви обвинили, че сте откраднали буика на господин Ърл Колдуел от алеята пред къщата му в Карауей. Как пледирате?

— Невинен, господин съдия. Мога да обясня.

— Не днес. Може би по-нататък. Определям гаранция от сто долара. Можете ли да я платите?

— Съмнявам се.

Нане, който изгаряше от желание да каже нещо пред такава многобройна публика, се провикна:

— Господин съдия, предлагам този младеж да бъде освободен на собствена отговорност. Няма предишни провинения, работи и ще се яви в съда, когато му бъде наредено.

— Вярно ли е, синко, имаш ли работа?

— Да. Карам пикап при господин Джей Пи Ледъруд.

— Той в съдебната зала ли е?

— О, едва ли, много е зает.

Нане се намеси:

— Господин съдия, разговарях с господин Ледъруд и той е склонен да подпише гаранция, че клиентът ми ще се яви в съда, когато бъде призован.

— Много добре. Върнете го в ареста, а следобед аз ще се обадя на началника му.

Изведоха Манли от съдебната зала след няма и пет минути от появата му. Съдията се подписа няколко пъти и прегледа два-три документа, докато всички чакаха. Накрая каза:

— Щатът срещу Пийт Банинг.

Джон Уилбанкс закрачи към съдийската маса. Пийт се изправи, смръщи се леко, после застана до адвоката си. Съдия Озуълт попита:

— Вие ли сте Пийт Банинг?

— Да — кимна той.

— И ви представлява адвокат Джон Уилбанкс?

— Да — отново кимна Пийт.

— Арестуван сте по обвинение в предумишлено убийство на преподобния Декстър Бел. Разбирате ли обвинението?

— Да.

— Разбирате ли също, че подобно обвинение може да доведе до смъртна присъда, докато непредумишленото убийство се наказва с дълго лишаване от свобода?

— Разбирам.

— Как пледирате?