Джон Гришэм - Разплата

Джоуел дълго седя неподвижно, потънал в собствения си свят, и само от време на време клатеше глава невярващо. После усети, че дишането му се е забавило и съзнанието му се прояснява. Каза си, че никой освен него, Стела и госпожа Туайла никога няма да узнае истината. Флори скоро щеше да умре и като всички други от семейство Банинг щеше да отнесе тайната си в гроба. Той и Стела щяха да направят същото. Едно разрушено и опозорено семейство нямаше да преживее повече унижения.

Пък и какво значение имаше? Нито той, нито Стела, нито Флори щяха някога отново да живеят сред онези хора в окръг Форд. Нека истината останеше погребана там, в Стария чинар. Джоуел нямаше да се върне.

Нечия ръка го докосна по рамото и Стела седна до него. Той обгърна с ръка раменете й и я придърпа към себе си. Нямаше емоции. Бяха твърде шокирани от цялата история.

— Как е тя? — попита Джоуел.

— Не й остават много дни.

— Само нея имаме.

— Не, Джоуел, имаме се един друг, затова, моля те, не умирай млад.

— Ще се постарая.

— Един въпрос, господин адвокат — каза тя. — Ако мама беше казала истината, какво щеше да направи татко?

— Само за това мисля. Сигурен съм, че щеше да се разведе с нея и да я прогони от окръга. Щеше да се закълне да отмъсти на Джуп, но той щеше да си е на сигурно място в Чикаго. На север има други закони.

— И тя щеше да е жива, нали?

— Сигурно. Кой знае?

— Но татко със сигурност щеше да е жив.

— Да, както и Декстър Бел. А ние щяхме да имаме земята.

Тя поклати глава и промърмори:

— Ама че лъжа.

— Мислиш ли, че е имала избор?

— Не мога да преценя. Просто ми е жал за нея. И за татко. И за Декстър. За всички нас, струва ми се. Как стигнахме до тук?

Стела поклати глава, а Джоуел я притисна по-плътно до себе си. Целуна я по темето, когато тя се разплака.

— Ама че семейство — тихо отрони той.

Преди много време за две години бях щатски представител в законодателната власт на Мисисипи. Не ми допадна много да бъда държавен служител и ще трябва дълго да търсите доказателства в Капитолия в Джаксън, че изобщо съм бил там. Не оставих следа и побързах да си тръгна. Работата беше свързана с продължително пилеене на време и за да запълним тези часове, се събирахме в различни кафенета или край фонтаните и слушахме дълги колоритни и често пъти смехотворни разкази на наши колеги, до един политици ветерани от различни места в щата, свикнали да разправят небивалици. Съмнявам се, че истината е имала голямо значение.

По някое време през кратката ми кариера там чух историята за двама изтъкнати мъже, живели в малко градче в Мисисипи през 30-те години на XX в. Единият убил другия без видима причина и така и не обяснил мотива си. След като го осъдили и предстояло да го обесят, той не приел предложението на губернатора да отмени смъртната му присъда, ако разкрие мотива си. Човекът отказал и на следващия ден бил обесен на поляната пред съда пред погледа на губернатора, който за пръв път присъствал на обесване.

Откраднах тази история. Вярвам, че е истина, но не помня кой ми я разказа, къде и кога се е случила. Има огромна вероятност да е пълна измислица и след като самият аз доста я разкрасих, нямам никакви угризения да я публикувам.

Ако на някой читател му се стори позната, моля да ми съобщи. Много ще се радвам, ако достоверността й се потвърди.

Както винаги, разчитах на щедрата помощ на приятели при установяването на фактите. Много благодарности на Бил Хенри, Линда и Тим Пепър, Ричард Хауърт, Луиза Барет и „Бъс Бойс“ — Дан Дордан, Робърт Хаят, Чарлс Оувърбай и Робърт Уиймс. Специални благодарности и на Джон Пийте за заглавието.

Десетки, ако не и стотици книги са написани за Похода на смъртта на полуостров Батаан. Онези, които намерих и прочетох, до една са превъзходни. Трудно можем да си представим страданията и героизма на онези войници — и тогава, и сега, около седемдесет и пет години по-късно.

Извлякох факти от следните книги:

Larry Alexander, Shadows in the Jungle ; Lt. Col. William E. Dyess , Bataan Death March ; Mike Guardia , American Guerrilla: The Forgotten Heroics of Russell W Volckmann ; Robert Lapham and Bernard Norling, Lapham’s Raiders ; Manny Lawton, Some Survived ; John D. Lukacs, Escape from Davao ; Edwin Price Ramsey and Stephen J. Rivele, Lieutenant Ramsey’s War ; Lester I. Tenney, My Hitch in Hell ; Edgar D. Whitcomb, Escape from Corregidor .

Книгата на Майкъл и Елизабет Норман (Michael Norman and Elizabeth M. Norman, Tears in the Darkness ) e задълбочена и увлекателна история на Похода на смъртта и от американска, и от японска гледна точка. Книгата на Реймънд Улф (Raymond G. Woolfe, Jr., The Doomed Horse Soldiers of Bataan ) е завладяващ разказ за прочутия Двайсет и шести кавалерийски полк и за неговата последна битка. Горещо препоръчвам и двете книги.