Джон Гришэм - Разплата

Според Туайла Флори била откарана по спешност в болница „Мърси“ за втори път, после за трети, а лекарите просто й давали някакви лекарства и много се мръщели. Сега си била у дома, но много отпадала и искала да види децата. Джоуел вече бил там. Пропуснал изпитите си, но това не го притеснявало.

Заради закъсненията влакът пристигна в Ню Орлиънс късно в петък следобед. Джоуел я чакаше на гарата и двамата взеха такси до къщата на Шартър Стрийт. Туайла ги посрещна на вратата и ги заведе във вътрешния двор, където ги чакаха сирене, маслини, хляб и вино. Седнаха на масата, а тя им каза, че Флори си почива, но би трябвало скоро да се събуди.

Туайла отпрати една прислужница и снижи глас.

— Леля ви иска да поговори с вас, докато още може. Трябва да обсъдите важни неща, да ви разкрие една тайна. Убедих я, че е време да проговори. Утре може да е късно.

Джоуел стрелна сестра си с уплашен поглед.

— На теб каза ли ти? — обърна се Стела към Туайла.

— Да, всичко.

— Става дума за родителите ни, нали? — попита Джоуел.

Туайла въздъхна и отпи от виното си.

— Броени часове преди екзекуцията Флори прекарала един час с баща ви в затвора и за пръв път той проговорил за мотивите си. Накарал я да се закълне, че няма да каже на никого, особено на вас двамата. Преди шест месеца, в нощта, когато умря майка ви, двете с Флори били сами в къщата, в спалнята, майка ви била спряла хапчетата си и не била на себе си. Тя обаче разказала друга история, която баща ви не знаел. Поискала Флори да й обещае, че никога няма да я разкрие. И тя не го бе направила допреди няколко седмици. Още беше в болницата и мислехме, че всеки миг ще я изгубим. Лекарите твърдяха, че това е краят. Тя най-сетне пожела да говори, каза, че не може да отнесе истината в гроба си.

— Да чуеш истината в нашето семейство е като да се опиташ да уловиш вода в решето — каза Джоуел.

— Е, предстои да я чуете и няма да ви бъде лесно. Убедих я, че трябва да ви я каже. Ще се разочаровате. Ще се шокирате. Но само истината ще ви позволи да проумеете всичко и да продължите напред. Без нея ще носите завинаги бремето на съмненията и подозренията. С нея обаче ще можете най-сетне да загърбите миналото, да се съвземете и да се обърнете към бъдещето. Бъдете силни.

— Изморих се да бъда силна — каза Стела.

— Защо ли изведнъж се напрегнах? — обади се Джоуел и отпи голяма глътка вино.

— Понамалихме дозата на хапчетата, за да говори по-разбираемо, но лесно се изморява.

— Много ли я боли? — попита Стела.

— Не. Просто сърцето й постепенно престава да работи. Много тъжно.

От стаята на Флори излезе медицинска сестра и кимна на Туайла, която каза:

— Вече е будна. Влезте.

Флори седеше в леглото, подпряна на възглавници. Усмихна се, когато ги видя, и ги прегърна. Беше облечена с един от многобройните си пъстри халати, вероятно за да прикрие колко много е отслабнала. Краката й бяха завити с одеяло. Няколко минути побъбри за предстоящата сватба на Джоуел и какво смята да облече. Май беше забравила за дипломирането му, което предстоеше след няколко седмици.

Умората я заля като мощна вълна и тя затвори очи. Стела приседна в единия край на леглото и потупа стъпалата й. Джоуел се настани на стол до леглото.

Щом отвори очи, Флори каза:

— Трябва да узнаете някои неща.

— Когато Пийт се върна от войната, беше целият изпочупен, и двата му крака бяха гипсирани, нали помните? Прекара три месеца в болница в Джаксън, набираше сили. Когато се върна във фермата, се подпираше на бастун, правеше най-различни упражнения и всеки ден се раздвижваше все повече. Беше началото на есента през четиридесет и пета година. Войната беше свършила и всички полагаха усилия положението в страната да се нормализира. Баща ви беше преживял истински ад на фронта, но не обелваше нито дума за това. Явно родителите ви са имали много активни съпружески отношения, нека така се изразя. Нинева казала веднъж на Мариета, много преди войната, че само като й видят гърба, гледат да се шмугнат в спалнята.

— Наложило се е да се оженят, Флори, това го знаем — каза Джоуел. — Виждал съм акта си за раждане, виждал съм и брачното им свидетелство. Не сме глупави.

— Не намеквам, че сте. Имах своите подозрения, но не знаех със сигурност.

— Татко задействал връзките си и го изпратили в Германия преди раждането ми. Били далече от къщи и клюкарките така и не разбрали със сигурност.

— Значи това е ясно.

Тя затвори очи и пое мъчително дъх, сякаш береше душа. Джоуел и Стела се спогледаха напрегнато.