Джон Гришэм - Разплата

Стела кимна стоически. Джоуел си пое дълбоко дъх. Очите на Флори останаха затворени, когато продължи:

— И наистина, детективът скоро намерил лекар, който ги познал по снимките, но поискал много пари, за да му каже истината. Пийт нямал избор. Платил му две хиляди долара в брой и онзи потвърдил, че на двайсет и девети септември четиридесет и трета е направил аборт на Лайза.

— Мили боже — промърмори Джоуел.

— Е, това обяснява разказа на Нинева за деня, който мама и Декстър са прекарали в Мемфис.

— Аха.

— Съжалявам, но не знам тази история — каза Флори.

— Има толкова много — каза Стела. — Продължи и, току-виж, кръгът се затвори.

— Добре. Излишно е да ви казвам, че Пийт бил съкрушен. Имал доказателство за нейната изневяра, и то не някаква дреболия, а истинска бременност, прекратена в задната стаичка на пошла клиника в Мемфис. Бил бесен и съсипан, чувствал се предаден от жената, която обожавал.

Флори замълча и изтри една сълза.

— Това е толкова ужасно. Никога не съм имала желание да разкажа тази история, никога.

— Постъпваш правилно, лельо Флори — каза Стела. — Можем да приемем истината.

— И той я попитал, така ли? — попита Джоуел.

— Да. Избрал подходящия момент и я притиснал с доказателството. В резултат тя получила пълен срив. Нервен, емоционален, лекарите могат да го наричат както си искат. Признала всичко: връзката, аборта, инфекцията, която не успявала да излекува. Молела за прошка отново и отново. Всъщност тя до края не спряла да моли за прошка, а той така и не й простил. Не успя да го преглътне. Каза ми, че е бил на крачка от смъртта много пъти, но продължавал да живее заради нея и заради вас. Мисълта, че тя му е изневерявала с Декстър Бел, беше непоносима за него. Отишъл при Джон Уилбанкс. Двамата се срещнали със съдията. Затворили я в „Уитфийлд“ и тя не се съпротивлявала. Съзнавала, че се нуждае от помощ, и трябвало да се махне от него. След като заминала, той се опитал да си върши работата, но бил стигнал до етап, когато било невъзможно.

— И убил Декстър — каза Стела.

— Не е лош ход — обади се Джоуел.

Възцари се продължително и напрегнато мълчание, по време на което тримата се помъчиха да се съсредоточат.

Джоуел стана, отвори вратата, излезе на двора, наля си чаша вино и внесе бутилката вътре.

— Някой иска ли? — попита той.

Стела поклати глава. Флори сякаш беше заспала.

Той седна, отпи глътка, после още една. Накрая каза:

— Сигурно историята продължава.

— Още дълго — прошепна Флори със затворени очи. Закашля се, прочисти гърлото си и отново се облегна на възглавниците. — Всички познаваме Джуп, внука на Нинева. Работеше из къщата и в градината.

— Отраснахме заедно, Флори, играехме си заедно — каза Джоуел.

— Точно така. Той замина млад, отиде в Чикаго, но после се върна. Пийт го беше научил да шофира, поръчваше му да върши разни неща с пикапа, държеше се специално с него. Той много обичаше Джуп. — Флори преглътна измъчено. — Майка ви също.

— Не — простена Джоуел, твърде изумен да продължи.

— Не може да бъде — каза Стела.

— Така било. Когато баща ви поискал обяснение от майка ви с доказателството за аборта, попитал дали виновникът е Декстър Бел. И в този ужасен момент тя трябвало да вземе решение. Да направи избор. Истината или лъжата. И майка ви излъгала. Не можела да признае, че е имала връзка с Джуп. Било немислимо, невъобразимо.

— Как се е случило? — попита Джоуел.

— Изнасилил ли я е? — попита Стела.

— Не. В нощта, когато майка ви умря, тя явно е знаела какво се кани да направи. Аз не знаех, че това са последните й часове. Тогава ми разказа всичко. Понякога ми се струваше, че е с бистър ум, друг път не, но не спираше да говори. Каза, че Нинева се разболяла от нещо и си останала вкъщи една седмица. Джуп вършел къщната работа. Един ден били сами и просто се случило. Било в годината, след като пристигнала новината за Пийт. Не било планирано. Нямало прелъстяване, нямало принуда, било по взаимно съгласие. Просто се случило. А после се случило отново.

Джоуел затвори очи и изпусна мощна въздишка. Стела се вторачи в пода с отворена уста.

Флори продължи:

— Майка ви винаги е мразела да шофира, затова Джуп й станал шофьор и за да се махнат от Нинева, двамата ходели в града. Имали си скривалища пътьом, из провинцията. Било като някаква игра и Лайза открито призна, че й харесвала. Не е нечувано, деца, расите се смесват открай време. Пък и тя смятала, че е вдовица, самотна жена, която просто се забавлява безобидно, поне така си мислела.