Джон Гришэм - Разплата

— Невъзможно — изсумтя Джоуел.

— Не ми се струва безобидно — каза Стела.

— Случило се е, не можем да го променим. Казвам ви само какво ми разказа майка ви. Да, не беше на себе си в онази последна нощ, но какво щеше да спечели, ако измисли някаква лъжа? Искаше някой да узнае, преди да легне в гроба. Затова го разказа на мен.

— Била си край нея и изобщо не си заподозряла, така ли? — попита Джоуел.

— Никога, нито за минутка. Не подозирах Декстър Бел, не подозирах никого. Всички се мъчехме да продължим живота си след Пийт. И през ум не ми е минавало, че Лайза се е хванала с някого.

— Може ли просто да чуем докрай тази ужасна история? — попита Стела.

— Винаги сте искали да знаете истината — каза Флори.

— Вече не съм толкова сигурен — каза Джоуел.

— Моля те, продължавай.

— Добре, деца, старая се. Не е лесно. Лудориите секнали в мига, когато Лайза разбрала, че е бременна. Около месец отказвала да го приеме, но когато започнала да повръща, разбрала, че Нинева или някой друг ще заподозре. Както можете да се досетите, изпаднала в паника. Най-напред й хрумнало да постъпи като всички бели жени, когато ги спипат — да каже, че е била изнасилена. Така щяла да превърне друг във виновник и щяла по-лесно да прекрати бременността. Не била на себе си и решила да сподели с Декстър Бел, на когото имала доверие. Той се държал с нея съвсем почтително. Винаги бил внимателен, състрадателен, свещеник, който й вдъхвал утеха. Декстър я убедил да не използва версията за изнасилването и така спасил живота на Джуп. Иначе щели да обесят момчето начаса. По същото време Нинева и Еймъс надушили, че нещо става между Лайза и внука им. Страшно се уплашили и го измъкнали от града.

Джоуел и Стела бяха безмълвни. Вратата леко се открехна и Туайла надникна вътре.

— Как сте?

— Добре — прошепна Флори и вратата се затвори.

Изобщо не бяха добре.

Накрая Джоуел се изправи с чашата вино в ръка и се приближи до прозореца, който гледаше към вътрешния двор.

— Нинева знаела ли е, че мама е бременна?

— Лайза беше убедена, че не е знаела. Никой не знаел, дори Джуп. Изпратили го далече от града някъде по времето, когато тя установила, че е бременна.

— Как Нинева е разбрала, че между тях има нещо?

Флори затвори очи отново и задиша сякаш в очакване на прилив на сили. Без да ги отваря, се прокашля и продължи:

— Едно чернокожо момче ловяло риба в реката и ги видяло. Хукнало към къщи при майка си и й казало. Накрая новината стигнала до Нинева и Еймъс и те се ужасили, като си дали сметка колко голяма е опасността. Качили Джуп на следващия автобус за Чикаго. Мисля, че още е там.

В стаята се възцари продължително и напрегнато мълчание. Минутите се нижеха и никой не проговаряше. Флори отвори очи, но не ги погледна. Джоуел се върна на мястото си, остави чашата с виното си на масата и прокара пръсти през гъстата си коса. Накрая попита:

— Значи татко не е убил когото трябва, така ли?

Тя не отговори на въпроса му, а каза:

— Често съм си мислела за Лайза в онзи ужасен момент, когато Пийт я е попитал за аборта. Трябвало да направи избор, за който нямала време да се подготви. Той допускал, че любовникът й е Декстър Бел, и на нея й било много по-лесно да потвърди, отколкото да се замисли. Избор, направен под огромен натиск и в страшно объркване, и вижте последиците.

— Така е, но дори да е имала време, никога не би признала истината. Никоя бяла жена в нейното положение не би го направила.

— Не превръщайте майка си в блудница — каза Флори. — Ако е вярвала, че има дори нищожна вероятност мъжът й да е жив, никога не би направила такова нещо. Беше почтена жена, която обичаше баща ви безкрайно. Бях с нея в нощта, когато умря, знам колко страдаше заради греховете си. Молеше за прошка. Копнееше за някогашния живот със семейството си. Беше съкрушена и сърцето ми се скъса. Трябва да я запомните като добра, мила и любяща майка.

Джоуел стана и излезе от стаята, без да продума. Прекоси вътрешния двор, без да се сбогува с госпожа Туайла, и излезе навън. Тръгна по Шартър Стрийт към Джаксън Скуеър, където седна на стълбите на катедралата и загледа пъстрата тълпа от улични музиканти, амбулантни търговци, мошеници, художници, джебчии, сводници и туристи. Във всеки чернокож мъж виждаше Джуп прелъстителя. Във всяка гримирана бяла жена съзираше майка си, обзета от страстно желание. Всичко се размаза пред погледа му, нищо нямаше смисъл. Задиша трудно и погледът му се замъгли.

После се озова на кея, но не помнеше как е стигнал до там. Минаваха баржи, Джоуел ги гледаше, а не виждаше нищо. По дяволите истината. Щеше да е по-щастлив без нея. Всеки ден през последните три години и половина се беше измъчвал с въпроси защо баща му е постъпил така и безброй пъти беше допускал, че никога няма да узнае. Е, вече знаеше и му липсваха онези дни на блажено невежество.