Джон Гришэм - Разплата

Джон изтърси пепелта от пурата си в една чинийка и каза:

— Ето какво предлагам, а ти ми кажи какво мислиш по въпроса. Ще седна да преговарям с Дънлап. Сигурно е поел делото с уговорката да му се плати процент от присъденото обезщетение, така че най-вероятно още не е получил нито един долар и може да прояви интерес към разплащане в брой. Ще започна от петдесет хиляди, да видим какво ще каже. Петдесет са ти по силите, нали?

— Да, струва ми се — каза Джоуел. — Но ми прилошава дори само от мисълта да дължа толкова пари.

— И основателно, но ти и Стела ще запазите земята и дома си.

— А ако поискат твърде много?

— Ще видим. Нека проведем първи кръг от преговорите. Ще бъда по-нисък от тревата.

В тясната стая на Лайза не се дишаше в августовската жега. Нямаше прозорец, за да влезе полъх, и нищо не можеше да прогони задушливата влага освен един немощен вентилатор, който Джоуел й беше купил предишното лято. Само след няколко минути и двамата бяха плувнали в пот и решиха да потърсят сянка навън. Напоследък майка му ходеше и изглеждаше по-добре, поне физически. Беше понапълняла, но още се хранеше малко. Понякога имаше апетит благодарение на торазина. Лекарството със сигурност я успокояваше и тя преставаше да мърда неспокойно и да си скубе косата. Подстрига се късо и се къпеше по-често, освен това заряза избелелите и постоянно осеяни с петна болнични халати и носеше семплите памучни рокли, които й изпращаше Стела. Стигнаха повратен момент, когато месец по-рано Стела донесе три червила и Лайза много се зарадва. Вече всеки посетител беше посрещан с яркочервена усмивка.

Д-р Хилсабек продължаваше да твърди, че е доволен от напредъка й, но Джоуел беше изгубил надежда, че майка му ще се възстанови достатъчно, за да я изпишат. След тригодишен престой болницата беше станала неин дом. Да, състоянието й се беше подобрило, но имаше да извърви още дълъг път.

Излязоха от сградата, отидоха на езерото и седнаха на масичка за пикник в сянката на един дъб. Беше ужасна жега. За разлика от повечето си посещения Джоуел очакваше това с нетърпение, защото можеше да си говорят за много неща. Разказа на майка си с живи подробности за пътешествието им до Ню Йорк, Лондон, Шотландия и Париж.

Лайза слушаше с усмивка, която му късаше сърцето. Тя никога нямаше да се върне у дома, а и домът им беше нещо, за което той не можеше да говори с нея.

Джоуел си намери стая в евтин и занемарен мотел близо до брега в Билокси и отиде да потърси Мери Ан Малуф, която вече не беше сгодена за онзи човек във Вашингтон. През последната година тя често се срещаше с Джоуел най-вече защото той просто не се отказваше. В университета тайно ходеха на късни вечери. Два пъти бяха пътували до Мемфис, където нямаше кой да ги види. Той я беше убедил да зареже годеника си във Вашингтон и да се хване с истински мъж.

През лятото тя работеше няколко часа седмично в магазин за дрехи на главната улица и появата на Джоуел там я изненада приятно. Той постоя достатъчно, за да си навлече строгия поглед на шефа й, после си тръгна. Срещнаха се, когато работното й време приключи, и обсъдиха как Джоуел да се запознае със семейството й. Той настояваше. Тя се колебаеше. Родителите й одобряваха годеника й и не разбираха защо се навърта този нов ухажор.

Джоуел се почувства малко отблъснат. Поскита по крайбрежието няколко дни, като се мъчеше да отложи прибирането си у дома и всякакво подобие на смислена работа. Отби се в няколко правни кантори, интервюираха го набързо, но не получи предложение за работа. Колкото по-дълго оставаше, толкова повече му допадаше Билокси с етническата си пъстрота, заведенията, където се предлагаха всякакви пресни морски дарове, и лежерната атмосфера, обичайна за крайбрежието. И колкото по-дълго преследваше Мери Ан Малуф, толкова повече се затвърждаваше решимостта му да я спечели.

Бърч Дънлап прекара август в Монтана, далече от жегата. Почивката очевидно му се отрази добре. Върна се в кантората си след Деня на труда, бликащ от енергия и решен да спечели още пари. Непосредствената му цел беше делото „Банинг“.

В канцлерския съд, сега и винаги безусловно владение на Абът Ръмболд, той заведе дело за налагането на съдебна възбрана върху земите на Банинг. Нямаше друг избор, освен да го заведе в окръг Форд. Законът беше ясен. Всъщност толкова ясен, че Бърч очакваше с любопитство да види как старият съдия ще манипулира делото в полза на Банинг.