Джон Гришэм - Разплата

Като че ли животът във фермата на Банинг и бездруго не беше потискащ.

Джоуел откара леля си в розовата къща и разтовари багажа й. Пийнаха на верандата, огледаха жалката реколта и им се прииска да се върнат в Шотландия.

Джон Уилбанкс настояваше да се види с Джоуел и той просто не можеше да избегне кантората, съда и всичко останало в центъра на Клантън, колкото и да му се искаше. Срещнаха се в голямата заседателна зала на долния етаж — знак, че срещата ще бъде изключително важна. Ръсел се присъедини към тях — още един знак.

Братята веднага запалиха: Джон — обичайната къса черна пура, а Ръсел — цигара. Джоуел отказа, щял да им прави компания, като вдишва.

Джон обобщи резултатите. Бяха подали две несериозни обжалвания до Върховния съд на страната и основателно очакваха те да бъдат отхвърлени след два-три месеца, щом някой секретар се справи с документацията. Нямаше никаква причина съдът да прояви интерес и в двата случая. Бърч Дънлап беше регистрирал присъдата за обезщетение от 100 000 долара в съда отсреща и щеше да изчака търпеливо семейство Банинг и техните адвокати да се изморят от безполезните си ходове и да се признаят за победени.

— А фалитът? — попита Джоуел.

— Няма да свърши работа, защото фермата не е разорена. Можем да се опитаме и да протакаме, но Дънлап няма да губи време и веднага ще поиска изслушване пред съдия по банкрутите. Не забравяй, че ако обявим фалит, контролът над наследството ще поеме попечител, който определяме не ние, а съдът.

Ръсел издуха облак дим и каза:

— Има голяма вероятност попечителят да разпореди на изпълнителката на завещанието, тоест на Флори, да предаде всички активи на спечелилата делото страна. На Джаки Бел.

— Всичко това не е учудващо — каза Джоуел.

— Има и още нещо — обади се Ръсел. — Трябва да ни се плати. Хонорарът ни вече надхвърля седем хиляди долара, а не съм сигурен, че в сметките има достатъчно пари да го покрият. Разпращаме молби и обжалвания наляво и надясно с надеждата да стане чудо и това отнема много време. Използването на фалита за протакане само трупа още часове за плащане.

— Разбирам.

— Това е краят на пътя, Джоуел — каза Джон. — Не ни остава друго, освен да опитаме на добра воля да се споразумеем с тези хора. Имаме една идея, може би единствената, която може да спаси земята. Изисква ипотекирането на двата имота — и на Пийт, и на Флори. Всичките хиляда и двеста акра. Ще изтеглиш възможно най-големия заем и ще го предложиш на Дънлап, за да се уреди въпросът.

Джоуел предпазливо попита:

— Колко?

— Къщата е оценена на трийсет хиляди. Земята струва около сто долара на акър като горна граница, но трудно ще получиш тази цена на пазара. Както знаеш, засети са само около хиляда акра. Никоя банка няма да отпусне пълната стойност заради риска. Помисли. Пийт успяваше или да излезе на нулата, или да постигне печалба през повечето години, защото земята му не беше обременена от дългове, освен това се изпотрепваше от работа, притискаше работниците си и контролираше всеки цент. Ако земята е утежнена с ипотека, вече си имаш работа с банката. Една-две лоши години като сегашната, и ще изостанеш с плащанията. И преди да се усетиш, банката ще започне да говори за отнемане на имуществото ти. Случва се всяка година по тези места, дори в добрите години.

Ръсел продължи мисълта му:

— Говорихме с брат ни в банката и той не е много склонен да сключи сделката. Ако Пийт беше жив и държеше нещата под контрол, фермата щеше да е много по-привлекателна. Но него го няма, ти не си фермер, а Флори е напълно луда. Разбираемо е защо банките бягат от тази сделка.

— Колко би ни заел брат ти? — попита Джоуел.

— Най-много седемдесет и пет хиляди — отговори Джон.

— И не съм съвсем сигурен — обади се Ръсел. — Има и друг проблем, доста очевиден. Ние представляваме твоето семейство, представляваме и банката. Ами ако има просрочване на плащанията? Правната кантора внезапно изпада в огромен конфликт на интереси, който може да ни навлече сериозни проблеми.

— Не сме обсъдили казуса с другата банка в града — каза Джон. — Както знаеш, между двете семейства има сериозно съперничество. Съмнявам се, че те ще посегнат към сделката, но бихме могли да потърсим банка в Тюпълоу.

Джоуел се изправи и закрачи из стаята.

— Не мога да моля Флори да ипотекира земята си. Това е прекалено. Тя няма нищо друго и ако изгуби този имот, не знам къде ще отиде. Не мога да го направя. Няма да я моля.