Джон Гришэм - Разплата

Късно през деня, когато Сан Нарсисо се показа, Томас остави двигателя да работи на празен ход. Време беше за сериозен разговор. На пристанището щяха да ги чакат японци, които да приберат улова, но те бяха готвачи, не войници и нямаше да проверяват корабчето. Пийт и Клей можеха безопасно да пренощуват на него тази нощ, но на следващия ден трябваше да се махнат. Ако ги видеха или ги заловяха, Амато и синовете му щяха да изгубят корабчето, а най-вероятно и главите си.

Първият вариант беше да избягат. Амато имаше приятел, с когото можеха да поговорят. Ала бягството означаваше дълго пътуване в открито море на лош кораб, поради което Амато не го одобряваше. Знаеше за няколко американци, които го бяха опитвали. Неизвестно бе дали са успели. Освен това стоеше въпросът със заплащането, а повечето военнопленници нямаха пукната пара. Пийт го увери, че те двамата също нямат.

Втората възможност беше да се сражават. Амато имаше познати, които можеха да ги отведат в планината при партизаните. Много американци и филипински скаути се бяха организирали в гъстите тропически гори на Лусон. Нападаха врага от различни посоки и понякога успяваха сериозно да разстроят придвижването на войските и продоволствията. Имперската армия беше обявила война на партизаните и предлагаше награди. Положението беше повече от опасно.

— Няма да бягаме — отсече Пийт. — Дошли сме тук да се сражаваме.

— И имаме сметки за уреждане — добави Клей.

Амато се усмихна и кимна в знак на съгласие. Беше горд филипинец, отвратен от японското нашествие. Ако можеше някак да отрови рибата си, за да убие вражески войници, щеше да го направи с удоволствие. Молеше се американците някой ден да победят и да освободят страната му. Копнееше за този миг.

Когато се показа пристанището, Пийт и Клей слязоха под палубата и се скриха в кабината. На пристана Томас и Теофило свалиха тежките щайги с улова си и зачакаха единствения си купувач. Приближи се нисък и дебел японец с окървавена престилка и без да поздрави, огледа рибата. Предложи цена, на която Амато се изсмя. Собственото му предложение беше отхвърлено тутакси и двамата продължиха така известно време — обичайния им следобеден ритуал. Готвачът много бързаше и дори не претегли рибата. Направи окончателното си предложение, което Амато наистина не можеше да отхвърли, и сделката беше сключена. Той преброи парите — явно крайно недостатъчни, ако се съдеше по изражението му. Пристигнаха двама редници с колички, натовариха рибата и си тръгнаха, докато готвачът се пазареше с капитана на следващото рибарско корабче.

Когато всички си тръгнаха, Теофило отново разпали скарата и приготви вечерята. Менюто беше същото — варен ориз, топъл хляб с масло и печена скумрия. Бяха минали десет часа от закуската и на Пийт и Клей изобщо не им призля от преяждане. Бяха хапнали лек обяд, бяха гаврътнали няколко чаши домашен алкохол и засега травмираните им тела понасяха добре всичко това. Докато гладуваха, мислеха само за храна. Сега, когато я имаше и бяха заситили мъчителния си глад, мислите им се насочиха другаде.

Амато ги инструктира да останат в кабината независимо колко горещо и влажно ще стане вътре. През нощта пристанището щеше да бъде пусто, но не можеха да имат доверие на никого. Ако някой моряк или дете на велосипед мернеше двама американци на рибарско корабче, можеше да продаде информацията на японците.

Тримата си стегнаха раниците и пожелаха на гостите си „лека нощ“. Амато благоразумно взе алкохола със себе си. Американците си бяха пийнали достатъчно.

Много скоро в кабината не можеше да се диша. Пийт открехна вратата и надникна навън. На пристанището беше тъмно като в рог. Виждаше се само силуетът на съседното корабче, а единственият звук беше плисъкът на водата в лодките.

— Навън е чисто — каза той и Пийт също излезе.

Притаиха се на палубата. Когато си говореха, съвсем рядко, шептяха. На няколко места светеше, но не се виждаше никой по улиците.

В кабината имаше малка мивка. До нея намериха парче сапун, доста стопено. Пийт го счупи на две и подаде на Клей едната половина. После се съблече и се спусна от корабчето във водата. Допускаше, че е мръсна като на всяко пристанище, но му беше все тая. Използва сапуна си до шушка и се изкъпа чудесно. Когато приключи, Клей му подхвърли ризата, панталона и чорапите и Пийт ги изпра за пръв път от месеци. Бяха станали на дрипи, но имаше само тях.

По едно време, нямаха представа точно кога, внезапно излезе лек ветрец, който ги разхлади. Двамата се прибраха в кабината и заключиха вратата. Изкушаваха се да спят на палубата, под звездите, но страхът да не ги забележи някой надделя. Досега бяха оцелели във всичко, на което ги беше подложила тази безмилостна война. Щеше да е истинска трагедия да ги провали някое хлапе на велосипед.