Джон Гришэм - Разплата

Корабчето излезе от пристанището, а старият дизелов двигател се давеше, сякаш това щеше да бъде последният муден. Скоро бяха в открито море. Отправиха се по посока на Виетнам, намиращ се на осемстотин и петдесет морски мили от тях. Отдясно беше Китай — по-близо, на шестстотин.

Теофило свари силно кафе и докато другите му се наслаждаваха, той приготви закуска от ориз, пандесал и печена скумрия. Пийт и Клей се хранеха внимателно. Съпругата на Амато беше изпекла джинджифилови бисквити и за пръв път от месеци двамата вкусиха истинска захар. Не бяха поискали от Амато цигари, но той извади пакет „Лъки Страйк“, с който беше успял да се сдобие на черно. Тютюнът никога не им се беше услаждал толкова.

Два часа по-късно попаднаха на пасаж риба тон. Амато и Томас вадеха рибите, а Теофило ги удряше с чук, докато престанат да мърдат, после ги кормеха и чистеха. През мъгла от цигарен дим Пийт и Клей ги гледаха и се дивяха на експедитивността им.

По обед Томас насочи корабчето обратно към Лусон. Не бяха изпускали от очи назъбената планинска верига, а когато наближиха, Амато ги запозна с плана. Накрая спряха на около двеста метра от сушата, край безлюден и скалист бряг. Теофило наду гумената лодка, спасила живота им, и им помогна да се качат в нея. Амато им подаде раница, пълна с храна и вода, и им пожела всичко най-хубаво. Пийт и Клей отдадоха чест, отново поднесоха горещите си благодарности и потеглиха. Теофило обърна корабчето и го насочи обратно към открито море.

Когато американците се изгубиха от поглед, Амато извади двата плика, накъса ги на парченца и ги хвърли в океана. Японската флота беше претърсвала корабчето му вече два пъти и той просто не можеше да поеме този риск.

Пийт и Клей бяха служили в кавалерията и пехотата, не умееха да управляват лодки. Тази ги затрудни, удариха се в някакви скали. Пийт успя да запази раницата суха, докато с Клей се катереха по тях и едва не се удавиха. Щом стъпиха на сушата, поизчакаха. В храстите се криеше филипинец на име Авеседо в очакване на пристигането им. Прокрадна се зад тях, подсвирна и им махна да се приближат.

Авеседо се оказа просто хлапе със сламена шапка, но суровото му лице и стройното тяло недвусмислено издаваха, че е опитен партизанин. И най-важното, беше въоръжен с пушка, преметната през рамо, и пистолети на двата хълбока. Обясни им на хубав английски, че ще се изкачват по опасни планински пътеки и че ако всичко мине добре, ще стигнат до първия лагер по тъмно. Японците били навсякъде, затова било много важно да се придвижват бързо и безшумно и да не говорят.

Храсталаците почти веднага се превърнаха в гъста джунгла с пътеки, видими само за Авеседо. Всички водеха нагоре. След едночасово катерене спряха за почивка. Пийт и Клей бяха изтощени. Разреденият въздух ги затрудняваше допълнително. Пийт попита дали може да пушат, а Авеседо се намръщи и рязко поклати глава. Имаше представа какво са преживели, очевидно беше, че нямат сила. Обеща да забави крачка. Но излъга. Когато отново поеха, той се забърза още повече. Изведнъж вдигна ръка, замръзна на място и се сниши. Тримата надникнаха иззад един хребет и в далечината видяха път, по който се движеха камиони с японски войници. Наблюдаваха конвоя със затаен дъх, безмълвно. Поеха си въздух едва когато отново закрачиха и започнаха да се спускат към тясна долина. Спряха до един поток, докато Авеседо оглеждаше околността за вражеско присъствие. Не забеляза нищо, тримата бързо прецапаха на отсрещния бряг и отново хлътнаха в гората. Теренът се промени и отново започнаха изкачване. Пийт помоли за почивка, когато мускулите на прасците му пламнаха от болка и той вече не можеше да си поеме дъх. Приседнаха в един гъсталак и хапнаха оризови питки и кокосови бисквити.

Авеседо тихо им обясни, че брат му служел при филипинските скаути и загинал на Батаан, затова той се заклел да убие колкото може повече японци, преди да умре. Засега бил сигурен, че е ликвидирал единайсет, но сигурно били повече. Японците изтезавали и обезглавявали всеки заловен партизанин, затова по неписано правило бойците никога не се оставяли живи в ръцете им. Предпочитали да си пръснат мозъка, отколкото да дадат възможност на тези чудовища да ги довършат. Клей попита кога ще получат оръжие и разбраха, че в лагера има в изобилие. Храна и вода също. Партизаните не се хранели много, но никой не гладувал.

Отново закрачиха. Когато слънцето започна да се спуска зад планината, стигнаха до тясна пътека, която извиваше покрай стръмен склон. Беше опасен преход по ронливи камъни. Една погрешна стъпка, и щяха да полетят в бездънно дере. За петдесетина метра щяха да бъдат изложени на показ. По средата на просеката, докато тримата пристъпваха приведени и се стараеха да не се препънат, от отсрещната страна на дерето проехтяха изстрели. Снайперисти в засада. Улучиха Авеседо в главата и той политна назад. Куршум уцели десния ръкав на Пийт и пропусна гърдите му на косъм. Двамата с Клей скочиха в дерето сред дъжд от куршуми. Затъркаляха се бясно надолу, удряха се в ниски дръвчета, прехвърчаха през храсти.