Стив Кавана - Фантом

След като отстраниха окървавения разкъсан найлон, намериха ситни пръски по найлона, покриващ задната стена, и кръв по вратите към верандата, но освен това някой тъкмо беше започнал да пребоядисва кухнята. Кутии боя в единия ъгъл, едната отворена, пробно мацване на стената, валяци, четки — всичко необходимо за тази дейност. В ъгъла на кухнята имаше сандъче с инструменти, а до него — отвертка със засъхнала боя на върха.

Блох оглежда кухнята няколко минути, после двамата се качиха на горния етаж. Надникнаха в гардеробите, под леглата, провериха всяко чекмедже. След като претърсиха всичко, слязоха долу.

Блох плъзна вратите на верандата, излезе навън, заслони очи и се загледа към брега. Върна се, кимна и каза:

— Мисля, че Пол Купър е нашият човек, обаче нещо не ми харесва.

— Извършителят почти винаги е някой близък на жертвата. Обзалагам се, че отпечатъците по чука са негови. ДНК пробата ще го потвърди — отговори Доул. — Какво не ти харесва?

Тя поклати глава.

— Знам, че при битовите престъпления не е нужно да има конкретен мотив, но това тук ми се струва предварително планирано.

Доул скръсти ръце, облегна се на плота в кухнята и каза:

— Аха.

— Знаем от касовата бележка в чантата ѝ, че тя е купила всичко това. Имаме и списъка с покупките върху плота. Възможно е наистина да става дума за боядисване, но е страхотно съвпадение. Найлоните предпазват повърхностите от боя, но и от следи от престъпление. Просто е прекалено… удобно.

— Не обичам да е удобно — отбеляза Доул.

— Личи си — отвърна Блох.

— Ей там има сандъче с инструменти. Може би са се скарали, нещата са излезли от контрол и той е грабнал чука, а? Какво му е планираното на това? — попита Доул.

— Найлоните предлагат идеална възможност и той се възползва. Увива и нея, и оръжието.

— Но защо ще я оставя тук? — попита Доул.

Блох въздъхна, погледна през прозореца към синеещия океан и отговори:

— Прекъснали са го. Не е смятал да я оставя тук. Ако е планирал да се отърве от тялото, има само два сигурни начина да го направи. Отнася я до колата, пъхва я в багажника и я откарва надалече. Но е опасно. Въпреки найлона може да прокапе кръв в багажника и да остави още следи за криминалистите. А я погледни натам. Искаш да се отървеш от труп? Ами безбрежният океан е точно на прага ти.

Бурята беше отминала и водата изглеждаше примамливо.

— Ако я пъхне в багажника и я откара до пристанището — поде Доул, — там ще трябва да я извади от колата и да я натовари на яхтата. Много неща могат да се объркат. Един случаен минувач стига. По-лесно е да докара яхтата тук. Шелфът е само около двеста и седемдесет метра, после има дълбок канал. Би могъл да доплува до брега, обаче как ще я качи на яхтата?

— Може да я тегли — отговори Блох. — Ако не иска да рискува да я качва на борда, може да я тегли зад яхтата и после да я пусне в дълбоки води. Никой няма да я намери, само рибите.

— Да, нощем няма кой да го види. Къщата е чиста, просто нещастен случай в морето.

На пристанището нямаше охранителни камери. Не разполагаха с информация кога Пол Купър е заминал с яхтата си, нито защо тя е потънала.

— Не е подал сигнал за помощ по радиото — отбеляза Блох. — Ако яхтата ти потъва, най-напред грабваш рупора. Купър не го е направил. Пуснал е аварийния радиомаяк, но може би е станало случайно по-късно, когато вече е облякъл спасителната жилетка. Освен това от дрешника липсва големият куфар от тройка, които се продават само в комплект, а паспортът му е върху плота. Паспортът на Марая още си е в чекмеджето на горния етаж. Само един човек е заминавал — каза Блох.

— Планът се е провалил с гръм и трясък, когато яхтата му е потънала, а Марая е дошла в съзнание, така ли? — попита Доул.

— Както казах, с оглед на положението тук, има логика, но…

— Но какво? — попита Блох.

— Бил Бюканан — отговори тя.

Доул се оклюма. Искаше му се случаят да се разреши бързо.

Съпруг напада жена си, после претърпява крушение в открито море и го намират мъртъв. Без съдебен процес, без медии — просто и естествено правосъдие. Нищо не би му донесло по-голямо удовлетворение. Проблемът беше, че той самият забелязваше недостатъците на тази версия. А сега Блох също ги беше забелязала. Може би точно това му трябваше. Ако на някого му хрумне идея, тя може да си остане недооформена и забулена в мъгла в съзнанието му. Но когато двама души имат една и съща теория, тя започва да става осезаема и много по-достоверна.