Стив Кавана - Фантом

Не и след като прочете какво се е случило с Марая.

Някои от статиите в по-долнопробните сайтове описваха нараняванията ѝ много подробно. Спукан череп. С тъп инструмент, за който се смяташе, че е чук. Тежко мозъчно увреждане.

Увита в найлон и зарязана на пода в кухнята да умре.

Две от статиите твърдяха, че разполагат с анонимни източници в шерифството на Порт Лоунли, според които по чука са намерени пръстови отпечатъци на Пол. Разбира се, помисли си той. Чукът беше негов.

След като прочете статиите, имаше чувството, че се дави, че потъва в тъмна вода и накъдето и да се обърне, тя изпълва устата му, гърлото, дробовете и съзнанието му. Студен мрак, който го задушаваше. Каза си, че сигурно го заслужава. Може би изобщо не трябваше да скача от яхтата. Може би щеше да е по-добре на дъното на океана. В тъмното. Затова искаше да мълчи, да се крие. А когато се оказа разкрит, знаеше, че трябва да бяга.

Само да бях заминал по-рано, помисли си.

Дарил прекъсна мислите му:

— Нещо против да попитам какво смяташ да предприемеш срещу всичко това? Може би не е лоша идея да поговориш с ченгетата.

О, от гледна точка на Пол идеята беше много лоша. Той беше главният заподозрян. Щяха да го арестуват и вероятно да го обвинят в опит за предумишлено убийство.

Всички в САЩ се страхуваха най-много от три неща. От терористично нападение. От стрелба в училище. И от американската съдебна система. Не непременно в тази последователност. Пол беше изчезнал, затова дори да се предадеше, най-вероятно нямаше да го освободят под гаранция. Щяха да го затворят заедно с най-опасните престъпници в страната за поне две-три години, преди да види съдебна зала. А процесът щеше да му струва седемцифрено число, дори ако наемеше посредствена кантора. Най-добрите адвокати може би щяха да го отърват, но на каква цена? И колко време щеше да прекара в килия с някой убиец, докато адвокатите му обядват с неговите пари и го таксуват по шестстотин долара на час плюс бакшиша. След две години може би щяха да го освободят, ако оживееше след ареста, а човекът, наранил Марая, отдавна щеше да се е изпарил.

— Ченгетата мислят, че аз съм причинил това на Марая. Не мога да отида в полицията. Прекалено опасно е. Трябва сам да намеря човека, който се е опитал да я убие — отговори Пол.

— И как ще го направиш? — попита Дарил.

— Имам много пари. Мога да купя информация. Една частна детективска агенция ще струва нищожно малко в сравнение с онова, което ще платя на екип от адвокати, само и само да ме отърват от доживотна присъда.

Таймерът на кафеварката щракна и Дарил наля кафе в две чаши. Остави едната пред Пол и се отдръпна назад, облегна се на плота и каза:

— Мисля, че забравяш нещо.

— Какво?

— Всъщност ти нямаш пари. Вече не.

Отначало Пол реши, че това е някаква лоша шега. Или нещо още по-зловещо. Заплаха може би. Седеше неподвижно и наблюдаваше пасивното изражение на Дарил. Мълчанието стана неловко. Пол не се осмели да го наруши. Преди броени часове този човек беше държал пистолет, готов да го използва.

— Не схващаш ли, Пол? — попита Дарил. — Ти на практика си мъртъв. Прекратяват издирването ти. Ще те обявят за мъртъв и парите ти ще отидат един бог знае къде.

Пол се поуспокои за миг, като разбра, че Дарил всъщност не го заплашва. И после осъзна реалността. Ако не отидеше при ченгетата или при бреговата охрана, за да избегне ареста си, щеше да допусне да го обявят за мъртъв. Това влечеше последици. Дарил имаше право. А и не беше възможно да прехвърли парите от разстояние. Достъпът до сметката беше защитен със строги мерки за сигурност. Нито един долар не можеше да бъде прехвърлен без личен подпис и дванайсет цифрен код, въведен ръчно в банката.

— Ако отида в банката, може да ме арестуват. Открият ли, че имам пари, с мен е свършено. От полицията ще следят сметката. Банката ще им докладва веднага щом стъпя там. Ще бъдат задължени.

— Ченгетата са доста умни — отбеляза Дарил. — Като нищо ще намерят парите.

Пол избута кафето си, обхвана главата си с две ръце и се усмихна на нелепата бъркотия, в която се беше превърнал животът му. Каквото и да направеше, щеше да има последици.

Ако се появи — ще запази парите и ще рискува в съда.

Ако се скрие — Марая ще наследи двайсет милиона долара, за които дори не подозира, а той трябва да се надява тя да му даде достатъчно, за да намери копелето, което я е нападнало. Доста неща можеха да се объркат с този план. Твърде много променливи. Достатъчно я беше наранил. Каквото и да се случеше, не биваше да припарва до нея. Беше му скъпа. Присъствието му в живота ѝ беше черен печат и за малко да коства живота ѝ.