Стив Кавана - Фантом

Дарил спря телевизора, допи си млякото и остави чашата върху ниската масичка. Много беше внимавал с яхтата на Пол. Дупката, която беше пробил в корпуса, докато се гмуркаше на пристанището, беше нащърбена, за да изглежда като от злополука. Батерията, която беше свързал с алармата в трюма и със самата помпа, просто беше дала на късо. Следователите и бездруго трябваше да използват отвертка, за да прегледат вътрешните вериги, и така щяха да заличат следите от неговите инструменти по болтовете. Не, нямаше начин потъването на яхтата на Пол да бъде проследено до него.

Само Марая можеше да създаде проблеми. Тя беше единственото слабо звено. И нямаше как Дарил да оправи нещата, ако я изпишат от болницата, преди той да приключи. Замисли се за изражението ѝ, преди да стовари чука. Беше ужасена. Задържа този образ пред очите си. Наслади му се.

Почти компенсира отвращението, което изпита, когато я нарече „съкровище“. То беше оставило противен вкус в устата му, жлъчен вкус. Поклати глава, плъзна език по устата си и усети вкуса на супата от нудълс. Каквото и да е, само да заличи онзи вкус.

Оцеляването на Марая беше значително препятствие, но той мислеше, че ще съумее да го преодолее. За късмет, тя не помнеше нищо. Ако беше казала истината на ченгетата, те нямаше да смятат Пол за извършител. Не, щяха да обявят него за издирване.

Засега му вървеше. И трябваше да остане така още малко. Трябваше да осъществи някои промени и да ускори действията си, но Дарил знаеше, че може да продължи с плана си.

Погледна часовника си. Наближаваше четири и петнайсет във вторник следобед. Той взе празната си чаша и я изми в мивката, после я остави да съхне. Отвори си още един пакет нудълс, изсипа го в тенджера с вода и пусна газта. Върху кухненския плот имаше кърпа, а върху нея — различни оръжия. Два ловджийски ножа. Единият с острие, дълго трийсет сантиметра. Закривено от едната страна, назъбено от другата. Другият беше съвсем същият, но по-малък. Дарил пъхна по-малкия нож в калъфа и го пристегна около десния си глезен. Прибра в калъф и по-големия нож, но го сложи в сейфа в краката си.

Остана пистолетът. Той взе колта, зареди го, вкара патрон в цевта и спусна предпазителя, преди да го пъхне под колана на джинсите си. Заключи сейфа, измъкна дъската за плуване изпод кухненския плот, мушна сейфа и върна дъската обратно.

Лаптопът му беше върху масата. Отвори го, натисна един клавиш, после се обърна да си направи кафе. Докато го чакаше да стане, Дарил седна на масата в кухнята и отвори празен документ на „Уърд“.

Отдавна не беше сядал да пише.

Отначало пръстите му не улучваха правилните клавиши. Беше малко несръчен и това се отразяваше в думите на екрана. Изреченията не звучаха плавно, а бяха сковани и накъсани.

Погледна екрана.

Напечата няколко абзаца. Засега стигаше.

Наля си първата чаша прясно сварено кафе и се замисли за Марая.

Беше ударена в гръб. Дарил можеше да обвини Пол, ако паметта ѝ се възстановеше. Да я излъже, че Пол я е нападнал, после е нападнал него и не му е оставил друг изход, освен да избяга, за да се спаси. Каквото и да станеше, Дарил щеше да се справи.

През нощта спа неспокойно, защото знаеше, че на другия ден ще говори с Пол. Беше намалил дозата му, за да премине ефектът ѝ до сутринта. Рано в сряда си облече стария пуловер, с който ходеше за риба, свали колта и лаптопа в мазето, събуди Пол и разигра номера с рибаря. Приятно му беше да слуша как той се гърчи паникьосан. Въпреки че Пол не каза много, Дарил поне успя да изкопчи от него признание за парите. Не му трябваше нищо повече.

Двайсет милиона долара бяха страхотна плячка и Дарил беше наясно, че ще трябва да си ги заработи. Изготви план, който с няколко изключения засега се оказваше добър. Само дето не беше предвидил, че ще му бъде толкова приятно.

Шериф Доул стоеше насред пустотата, която се възцаряваше винаги след зловещо насилие. В къщата не просто нямаше обитатели, а сякаш самият живот я беше напуснал. Тишината беше плъзнала навсякъде, като зараза. Растенията в саксиите щяха неизбежно да загинат, кървавите петна щяха да се отмият, но тъканта на къщата щеше да си остане разкъсана.

Доул и колегите му бяха идвали тук няколко пъти. Беше повикал криминалисти от лабораторията в Ломакс Сити да вземат лаптопа на Пол Купър и да го върнат, щом разбият паролата и проникнат вътре. Не очакваше да намери много, но нямаше да навреди да опита. Заместник-шериф Блох прекара половин ден на местопрестъплението и напълни цял бележник с наблюдения, мисли, теории и въпроси, описа в подробности всичко, което намираше за любопитно.