Стив Кавана - Фантом

Вместо това усети как въжето около китките му първо се затяга, после пада.

Пол погледна към своя тъмничар, който беше срязал въжето.

— Прощавай, но с тези новини… Просто исках да се подсигуря. Извинявай, Пол… или да те наричам „господин Льобо“? Вероятно не. Чел съм книгите ти като повечето хора. Ако мога да ти помогна, ще го направя. Ей там има мивка, а в раклата ще намериш чисти дрехи. Поспи. На сутринта ще дойда да те взема. Спокойно, тук си на сигурно място. И си добре дошъл в дома ми.

Тръпки побиваха Дарил, докато пътуваше от къщата на Марая. В багажника му беше пликът с окървавения гащеризон и окървавените ръкавици, а тялото на Марая още не беше изстинало. Едва ли някой щеше да го намери преди сутринта, когато пощальонът щеше да отиде до къщата и да завари съборената пощенска кутия. После щеше да забележи и отворената входна врата, и кръвта, която той беше размазал по нея. Достатъчно, за да го подмами да влезе вътре и да намери трупа, увит в найлона.

Спокойно. Имаш време, каза си.

Най-важното беше да се прибере благополучно, като внимава да не го спре полиция. Кракът му подскачаше нервно върху педала на газта след всеки светофар, пръстите му трепереха, ако не стискаше здраво волана. Докато минаваше покрай шерифството, усети как мускулите на тила му се напрягат, но не погледна натам. Нито веднъж. Най-сетне прекоси града и пое по стария крайбрежен път, който се спускаше към океана от другата страна на Порт Лоунли. Двайсет минути по-късно стигна до водата. Яхтата му стоеше на частния пристан, а къщата му беше притихнала и тъмна. Дарил паркира и взе плика на излизане от колата. Отзад имаше варел, в който гореше разни неща. Пъхна вътре плика, след това изля течност за запалки и драсна клечка кибрит. Гледаше как пламъците обхващат всичко, после остави варела да се погрижи за останалото.

Резето на входната врата се плъзна и се отвори, после и цилиндричната ключалка. Дарил светна в коридора, спря и се ослуша. Всичките му сетива бяха обострени — приливът на адреналин при втория удар по главата на Марая още му пречеше да мисли.

Дарил извади ключ от джоба си и отключи вратата на мазето. Слезе по стълбите спокойно и ритмично. Лампата в ъгъла на мазето осветяваше достатъчно стълбите. Когато ботушите му стъпиха върху пода на мазето, той спря.

Дъските изскърцаха, когато Дарил стигна до леглото. Там лежеше спящия Пол Купър. Дарил още не го беше вързал. Щеше да го направи, след като Пол поспи още малко.

— Ей, добре ли си? — попита Дарил.

Пол се размърда, обърна се и отвори леко едното си око.

— Къде съм? — попита той със сънен глас.

— На сигурно място — отговори Дарил.

Пол се помъчи да се съсредоточи и преди да се унесе отново, каза:

— Ти ме спаси. Ти си рибарят. Благодаря ти.

— Няма нищо. Радвам се, че те намерих — отговори Дарил.

Пол потъна в сън, а Дарил напълни още една спринцовка със специалната си смес и внимателно я инжектира в тялото му. Беше толкова сръчен, че Пол дори не повдигна клепач, когато той пъхна иглата във вената му. Успокоително и морфин — специална смес, сътворена от Дарил.

— Спи — каза той. — Проблемите ти едва започват.

След инжекцията Пол нямаше да помни разговора им.

Дарил го държа упоен четири дни. Самият той ядеше нудълс, чистеше оръжието си и гледаше новините.

Даваше на Пол да пие вода. И му правеше многобройни инжекции.

Последните новини, поднесени от водещия на емисията, му вдъхнаха известна надежда. Състоянието на Марая Купър беше стабилно, но критично след получената мозъчна травма. Дарил знаеше, че ако му провърви, тя няма да помни нищо. Но се проклинаше. Марая не биваше да оцелее. По новините пиарът на болницата съобщи, че ѝ е направена спешна операция за отстраняване на масивен субарахноидален кръвоизлив.

Ченгетата попълниха празнотите на своята пресконференция. Ейбрахам Доул от шерифството в Порт Лоунли потвърди, че Марая има загуба на паметта, поради което призовава евентуални свидетели да се свържат с тях. От шерифството искаха да разговарят и с всички очевидци, които биха могли да потвърдят действията на Пол Купър. Крайбрежната охрана беше получила сигнал за помощ от него в неделя вечерта — часове преди съпругата му да бъде намерена на брега. Яхтата му беше потънала, а спасителната му жилетка беше открита на няколко мили от мястото на корабокрушението. Водолази оглеждаха останките от яхтата му.

Пол Купър беше изчезнал в открито море. От шерифството отказваха да го изключат от списъка на заподозрените.