Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Ерлендур коленичи до дъщеря си, отправи поглед към родилния дом и се видя как влиза през вратата на родилното с Халдора през оня дъждовен ден преди толкова години, когато Ева Линд дойде на света. Нима щеше да умре на същото място?

Ерлендур погали челото ѝ, не знаеше дали трябва да я мести.

Помисли си, че е може би в седмия месец.

Беше се опитвала да избяга, но отдавна вече не подновяваше опитите. Два пъти го напуска. И двата пъти, докато живееха в приземното жилище на „Линдаргата“. Измина година, откакто той я удари за пръв път, преди отново да загуби самоконтрол, както той наричаше това по времето, когато с него все още можеше да се разговаря по повод насилието, което упражняваше над нея. Тя не смяташе, че той губи самоконтрол. Струваше ѝ се, че има най-голям самоконтрол точно в моментите, в които се опитваше да избие от нея и последните остатъци живот и я заливаше с мръсни думи. Дори когато стигаше върха на яростта си, той запазваше самообладание и беше напълно убеден в това, което правеше. Винаги.

С течение на времето тя осъзна, че трябва да постъпва по същия начин, ако иска да го победи.

Първият ѝ опит за бягство бе предварително обречен на неуспех. Не се беше подготвила, не проучи различните варианти, нямаше представа накъде да върви и изведнъж се озова на улицата през една февруарска нощ с две деца — Симон, който я държеше за ръка, и Микелина, която носеше на гърба си. Не знаеше къде да отиде. Знаеше само, че трябва да е надалеч от приземието.

Бе говорила със свещеника си, който ѝ каза, че една добра жена не трябва напуска мъжа си. За Бог семейството било свещено и хората трябвало да го пазят дори ако се наложело да понасят някои несгоди.

— Помисли за децата — каза ѝ пасторът.

— За децата мисля — отвърна му тя, а отецът се усмихна добродушно.

Не опита да търси помощ от полицията. На два пъти съседите го бяха направили. Първия път полицаите дойдоха в дома им колкото да потушат семейната кавга и да си тръгнат. Тя стоеше пред тях с подуто око и разцепена устна, а те им говореха да го карат по-полека. Хората нямали мира и покой от тях. Втория път, беше две години по-късно, полицаите сериозно си поговориха с него. Изведоха го навън. Тогава тя извика след тях, че той ѝ се е нахвърлил и искал да я убие, и това не било за първи път. Те я попитаха дали не е пила. Тя не разбра въпроса. „Дали си пила“, повториха те. Тя отрече. Никога не беше пила алкохол. Полицаите му казаха нещо отвън при вратата. После се разделиха с ръкостискане.

Щом те си тръгнаха, той я погали по бузата с бръснача си.

Същата нощ го изчака да заспи дълбоко, сложи Микелина на гърба си и побутна малкия Симон безшумно пред себе си в посока навън и нагоре по стълбите към входа. Беше направила двуколка за Микелина от скелета на голяма детска количка, която бе намерила на сметището, но той я бе потрошил в яростния си изблик същата вечер, сякаш усещаше, че тя има намерение да го напусне, и искаше по този начин да ѝ попречи да го направи.

Бягството ѝ не бе подготвено. Потърси помощ при Армията на спасението, където ѝ позволиха да пренощува. Нямаше роднини нито в Рейкявик, нито някъде другаде. Когато се събуди на сутринта и видя, че ги няма, мъжът ѝ хукна да ги търси. Щура се из целия град по риза в студа и накрая ги видя да излизат от Армията на спасението. Тя го забеляза едва когато издърпа момчето и взе момичето от ръцете ѝ. През целия път назад към дома вървя, без дума да обели. Не поглеждаше ни наляво, ни надясно, нито веднъж не се обърна назад. Децата бяха твърде изплашени, за да окажат някаква съпротива. Тя видя как Микелина протяга към нея ръце и се заля в безмълвен плач.

Какво си бе въобразявала?

Забърза след тях.

След втория опит той заплаши, че ще убие децата ѝ, и тя никога повече не се опита да бяга. Този път беше по-добре подготвена. Представяше си, че може да започне нов живот. Да се премести в някое рибарско селище на север, да наеме стая или малко жилище, да работи на пристанището в рибната фабрика и да се погрижи нищо да не им липсва. Този път си даде време за подготовка. Реши да се премести в Сиглуфьордур [29] Град, намиращ се в едноименния фиорд в Централна Северна Исландия. Основният поминък е риболов. . Там имаше достатъчно работа след тежките години на криза, постоянно прииждаха външни хора и тя нямаше да бие много на очи, въпреки че беше сама с две деца. Първоначално би могла да живее в рибарска хижа, докато успее да си уреди стая.