Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

— Знаеш ли накъде?

— Не. Тя ходеше с Бати.

— Бати?

— Той е охрана в заведение. Ще се оплача във вестниците, ако ми я вземеш. А? Ще се оплача във вестниците.

— Къде е охрана?

Каза му. Ерлендур се изправи и позвъни първо за линейка, а после на дежурния в Комисията за защита на детето в Рейкявик и разясни накратко положението.

— А сега и другото — продължи Ерлендур, докато чакаше линейката. — Къде е това животно, което те бие?

— Остави го на мира! — отвърна тя.

— За да може да продължава тъй и занапред. Това ли искаш?

— Не.

— Тогава, къде е той?

— Само че…

— Да. Какво? Какво „само че“?

— Ако мислиш да го прибереш…

— Да.

— Ако мислиш да го прибереш, трябва да го убиеш, иначе той ще убие мен — каза тя и се усмихна студено на Ерлендур.

Бати беше мускулест охранител и имаше особено малка глава. Работеше в стриптийз клуб, който се казваше „Граф Росо“ и се намираше в центъра на Рейкявик. Нямаше го при вратата, когато Ерлендур пристигна. Друга една планина от мускули с подобно телосложение му показа къде може да бъде намерен Бати.

— Пази шоуто горе — каза охранителят, а Ерлендур не успя да го разбере веднага. [22] Чуждицата show (шоу) в исландския език звучи по същия начин както думата „море“ (sjó). — Б. пр.

Само стоеше и гледаше главата на човека.

— Частното шоу — каза пазачът. — Частен танц бе! — добави и примирено завъртя очи.

Ерлендур влезе в заведението. В салона червени лампи хвърляха приглушена светлина върху бара, върху няколкото маси със столове и неколцината типове, които гледаха как едно момиче се тресе на метален пилон върху повдигнат подиум под монотонния ритъм на поп музика. Момичето погледна Ерлендур и затанцува пред него, сякаш той беше някакъв щедър клиент, сваляйки от себе си оскъдния си сутиен. Ерлендур ѝ хвърли толкова изпълнен със състрадание поглед, че тя се смути, стъпи накриво, но успя да запази равновесие. Отдалечи се от него, поклащайки се, след като пусна небрежно сутиена си на земята в опит да запази достойнство.

Той се огледа, опита се да отгатне къде можеше да се дават частните представления и видя тъмен коридор точно срещу дансинга. Тръгна нататък. Коридорът беше боядисан в черно. В края му имаше стълба, която водеше надолу към мазето. Ерлендур не виждаше добре и опипом започна да пристъпва надолу по стъпалата, докато стигна до друг боядисан в черно коридор. Една самотна червена крушка висеше от тавана. В края на коридора стоеше мускулест грамадан със скръстени на гърдите ръчища и втренчено гледаше към Ерлендур. Към коридора гледаха шест стаи, по три от всяка страна. В една от стаите някой свиреше на цигулка тъжна музика.

Планината от мускули се приближи до Ерлендур.

— Ти ли си Бати? — попита Ерлендур.

— Къде е момичето? — запита на свой ред планината, чиято малка глава приличаше по-скоро на цицка или на някакъв цирей върху дебелия врат.

— Тъкмо щях да те питам същото — учудено отвърна Ерлендур.

— Мен? Не, аз не осигурявам момичета. Трябва да се качиш горе да си вземеш някоя и тогава да слезеш тук.

— А, такава била работата — каза Ерлендур, след като разбра грешката си. — Търся Ева Линд.

— Ева? Тя спря отдавна. Бил ли си с нея?

Ерлендур се втренчи в човека.

— Спряла е отдавна! Какво имаш предвид?

— Ами от време на време идваше тук. Откъде я познаваш?

Една врата се отвори в коридора и някакъв младеж излезе отвътре, закопчавайки дюкяна си. Ерлендур забеляза в стаята младо момиче да се навежда, за да си вземе дрехите от пода. Младежът се промъкна между тях, потупа Бати по рамото и изчезна нагоре по стълбата. Момичето в стаята погледна Ерлендур и тръшна вратата.

— Тук долу ли имаш предвид? — изненадан попита Ерлендур. — Ева Линд е идвала тук долу?

— А, отдавна. Ей там има една, много прилича на нея — рече Бати ентусиазирано, все едно че беше продавач на коли, и посочи към една от вратите. — Студентка по медицина от Латвия. А момичето с цигулката, чу ли я? Учи в някакво известно училище в Полша. Те всичките идват тук. Припечелват по някоя кинта и пак отиват да учат.

— Знаеш ли къде мога да намеря Ева Линд?

— Никога не казваме къде живеят момичетата — отвърна Бати и лицето му придоби характерното изражение на светия.

— Нямам желание да узнавам къде живеят момичетата — уморено каза Ерлендур. Внимаваше да не изгуби самоконтрол, знаеше, че трябва да бъде предпазлив, внимателно да събере информация, въпреки че най-много му се искаше да откърти цирея от дебелия врат. — Мисля, че Ева Линд има проблеми. Помоли ме да ѝ помогна — каза той толкова спокойно, колкото му беше възможно.